— Прекрасно — зарадва се Юлия.
Двамата вече бяха на вратата, когато Сула изведнъж попита:
— Юлила изневерява ли ми?
Юлия дори не се опита да се направи на учудена или възмутена от подобен въпрос.
— Много се съмнявам, Луций Корнелий. Нейният порок е виното, не мъжете. Понеже ти самият си мъж, сигурно мислиш изневярата за далеч по-голямо зло от виното. Но аз съм на друго мнение. Мисля, че пиенето може да донесе на децата ти много повече нещастия от изневярата с други мъже. Една невярна съпруга не забравя заради слабостта си към плътски наслади грижата за децата си, още по-малко ще запали покрива над главата си. Докато една пияна жена е способна на всичко. — Юлия щракна с пръсти. — Важното е мама да се залови за работа.
В този миг в стаята влезе Гай Марий, облечен в сенаторската си тога с пурпурен ръб, която само подчертаваше впечатлението, че човек има пред себе си един достоен римски консул.
— Хайде, хайде, Луций Корнелий! Да се връщаме, че току-виж слънцето залязло, преди представлението да е започнало!
Юлия и Сула си размениха по някоя тъжна усмивка, убедени, че предстоят неприятности, след което двамата мъже се насочиха с бърза крачка към мястото на церемонията.
Първото, с което се захвана Марий в Сената, беше, доколкото му позволяваха силите, да уталожи гнева на италийските съюзници.
— Те може и да не са римляни — говореше новият консул пред колегите си сенатори на първото действително заседание, провело се на януарските нони, — но винаги са били естествени наши съюзници във всички политически и военни ходове, които сме предприемали, а освен това живеят на същия този Италийски полуостров, на който живеем и ние. Те не по-малко от нас се грижат за сигурността на Италия, но никога нищо не са спечелили от своята лоялност към Рим. Както много добре знаете, назначени отци, в момента пред плебейското събрание е представен за разглеждане един съдебен иск, който сам по себе си е изключително тъжен факт. Бившият консул Марк Юний Силан трябва да се защищава пред народния трибун Гней Домиций. Макар в обвинителния акт да не се споменава изрично терминът „държавна измяна“, за всички е повече от ясно, че грехът на Марк Юний се състои в това да е от няколкото римски пълководци, които в последните години придобиха навика да погубват по цяла една римска армия наведнъж. А в тези погубени армии неизменно се включваха и легиони, пратени да се сражават от страна на италийските ни съюзници.
Марий се обърна право към Силан, който присъстваше на заседанието, защото ноните са фасти, сиреч празнични или пазарни дни и плебейското събрание нямаше да се събира.
— Не е моя работа точно сега да предявявам и аз обвинения към Марк Юний. Просто констатирам един факт. Нека нужните институции и нужните хора да се занимаят с юридическия случай на Марк Юний. Повтарям, просто констатирам един факт. Марк Юний не е длъжен да се оправдава днес пред нас.
Марий нарочно повтаряше думите си, а сега дори се спря, за да се покашля, с мисълта Силан да се възползва от случая, за да каже нещо, каквото и да е; но той запази каменно безмълвие, сякаш изобщо не забелязваше присъствието на първия консул.
— Пак повтарям, назначени отци, не искам да правя заключения, просто констатирам факт. Фактите са си факти.
— О, я давай нататък! — прекъсна го отегчен от тъпченето му на едно място Метел Нумидик.
Марий се поклони театрално и на лицето му се появи широка усмивка.
— Благодаря ти за вниманието, Квинт Цецилий! Как бих могъл да не продължа нататък, след като ти, нашият августейши и височайши консуларен сенатор, си правиш труда да ми го наредиш?
— „Августейши“ и „височайши“ означават едно и също, Гай Марий — на свой ред го прекъсна Метел Далматик Понтифекс Максимус, който също едва прикриваше прозевките си. — Ще спестиш много време на Сената, ако не прибягваш толкова често до ненужни тавтологии.