В Лигурия, както и навсякъде другаде, където от баири почти не остава място за обработваеми земи, жителите се занимаваха със скотовъдство, отдаваха се на разбойничество и пиратство, или, подобно на Публий Вагиений, се записваха в съюзническите легиони или в наемната конница. Всеки път, когато Марий се озовеше в някое крайморско село и решеше, че корабите и лодките, закотвени на брега, подхождат повече на пирати, отколкото на мирни рибари, той заповядваше и кораби, и къщи да се изгарят, оставяше жените, старците и децата да се скитат под открито небе, а мъжете впрягаше на работа да строят път. Междувременно идваха сведения от Араузио, Валенция и Виен, дори от Лугдунум, които повтаряха все едно и също — до края на годината не се очертава никакъв сблъсък на римляните с германите.
В началото на юни, след четири месеца поход, Марий изведе легионите си в широката крайбрежна равнина, откъдето започваше Трансалпийска Галия. Богатата и заселена област между Арелат и Аква Секстия му се стори подходяща за разполагане на легионите, които си построиха лагер в съседство с град Гланум, южно от река Друенция. И един факт, достоен за отбелязване: обозът беше дошъл по-бързо от основните части, след като целият път му беше отнел само три месеца и половина.
Марий избра местоположението на бъдещия си лагер след изключително внимателно изследване на околността. Наоколо нямаше никакви обработваеми земи, лагерът щеше да се издига върху голям хълм, завършващ от три страни със стръмни, скалисти склонове. На билото на хълма бликаха няколко извора, а четвъртата страна не беше нито твърде стръмна, нито твърде тясна, за да попречи на намиращата се в лагера войска да маневрира достатъчно бързо.
— Тук ще прекараме дълги месеци — рече той и кимна доволно. — А сега да превърнем мястото в един нов Каркасон.
Нито Сула, нито Маний Аквилий си позволиха коментар, обади се само Серторий, който още не се бе научил да се въздържа от забележки:
— Мислиш ли, че е нужно? Ако смяташ да се задържим по тези места толкова дълго, защо просто не разквартируваме войските в Арелат или Гланум? И защо да стоим точно тук? Не е ли по-добре сами да потърсим германите и да ги ударим, преди да са дошли толкова близо до Италия?
— Виж, млади Серторий — тръгна да му обяснява Марий, — по всичко изглежда, че германите са се разделили и са се пръснали на всички посоки. Кимврите, които допреди месеци следваха течението на Родан, изведнъж са си променили решението и са извили — да приемем, че с цел да стигнат до Испания, — към далечните краища на Цебена, право през земите на Арверните. Тевтоните и тигурините са напуснали земите на хедуите и са отишли да се заселят в земите на белгите. Така поне твърдят източниците ми на информация. В действителност мисля, че никой не може да предполага какво възнамеряват да правят в бъдеще.
— Не можем ли по някакъв начин да научим по-добре какви са им плановете? — попита Серторий.
— Как да стане това? — на свой ред го попита Марий. — Галите нямат никаква причина изведнъж да ни заобикнат и да започнат да ни носят сведения. Това, че все пак са ни пратили някоя и друга вест, аз си го обяснявам просто с нежеланието им да търпят германите насред земите си. Само в едно можем да сме сигурни: че когато германите стигнат Пиренеите, те неминуемо ще се обърнат назад. От германска гледна точка най-лесна цел би се оказала Италия. Затова и ние ще останем тук, Квинт Серторий, и ще чакаме германите да се появят. Не ме е грижа, ако ще да чакаме и години.
— Ако наистина чакаме години, Гай Марий, войниците ни ще се разхайтят, а теб ще свалят от върховното командване — напомни му Маний Аквилий.
— Войниците ни въобще няма да се разхайтят, защото смятам да ги накарам да работят — възрази му Марий. — Командвам почти четиридесет хиляди пролетарии, на които плаща държавата. Държавата е собственик на оръжието им, държавата ги храни. Когато те напуснат армията, ще се погрижа пак държавата да осигури старините им. Но докато служат в държавната армия, моите войници ще са в качеството на най-обикновени държавни служители. Като консул аз представлявам държавата. Ето защо те са мои наемни служители. При това ми струват доста пари. Ако това, което очакваме в замяна от тяхна страна, е просто да си клатят краката и да чакат да им се представи случай да се бият, можем да си представим каква гигантска цена има да плащаме за спечелването на това евентуално сражение. — Веждите на Марий се бяха разиграли яростно върху челото му. — Но моите легионери не са подписвали договор, за да си клатят краката, докато не дойде време да се бият, а са се записали в армията, за да служат на държавата, независимо какво иска тя от тях. Щом като държавата им плаща, те трябва да работят за нея. И тъкмо това ще правят. Ще работят! Тази година те ще поправят Вия Домиция в отсечката от Немавз до Оцелум. Догодина ще прокопаят плавателен канал от морето до Родан, при Арелат.