— Да — отговори Лузий, когото това посрещане удивляваше все повече и повече.
— Много жалко. Най-добре би било, ако си беше замълчал, нека останалите сами си блъскат главата да отгатват. Сега нито ще си помислят с добро за теб, нито за чичо ти, че е допуснал такова своеволие — и той много добре го знае. Но кръвта вода не става и човек е склонен да прощава на близките си — намръщи се Сула. — Тъй или иначе, не това исках да ти кажа. Тук е армията на Гай Марий, а не на Сципион Африкански, ако разбираш какво имам предвид.
— Представа си нямам — отговори му напълно искрено Лузий.
— Катон Цензор обвинил навремето Сципион Африкански, че позволява в армията му да цари нравствен упадък. Е, трябва да знаеш, че Гай Марий много повече прилича на Катон Цензор, отколкото на Сципион Африкански. Сега разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Не — отново отвърна Лузий, но видимо побледня.
— А пък аз мисля, че да — усмихна се зловещо Сула и показа характерните си кучешки зъби. — Ти изпитваш повече влечение към хубавите млади мъже, отколкото към хубавите млади жени, нали така? Не мога да те обвиня в женственост, но ако продължаваш да правиш мили очи на хора като Гай Юлий, който явно не си научил, че се пада шурей на чичо ти, както и на мен самия, ще трябва да знаеш, че те чака казанът. Римляните никак не ценят предпочитанията на човек към хора от същия пол. Нещо повече, подобни влечения се смятат, особено в легионите, като крайно нетърпим порок. Ако не беше така, навярно жените, живеещи в близост до военните лагери, нямаше да трупат толкова пари, а пък тези на враговете ни нямаше да бъдат изнасилвани толкова методично. Това поне трябва да го знаеш!
Лузий целият се беше свил, разкъсван между страха, че се намира пред някого много по-високопоставен от него, и желанието да се защити от явна несправедливост.
— Времената се менят — опита се да протестира той. — На подобно поведение отдавна вече не се гледа като на порок.
— Мисля, че имаш грешна представа в какво точно време си попаднал, Гай Лузий. Навярно това се дължи на твоето собствено вътрешно желание нещата да бъдат различни от това, което са. Сигурно досега си живял в среда на такива като теб, които също имат грешна представа за времето, в което живеят. Навярно често сте се събирали да обсъждате положението си и все отнякъде сте изнамирали някой текст, някоя мисъл, че сте в правото си. Но аз мога да те уверя — каза Сула с напълно сериозен тон, — че колкото по-добре опознаеш света, в който си имал късмета да се родиш, толкова повече ще се уверяваш как жестоко си се заблуждавал. А никъде другаде предпочитанията към хора от същия пол не са по-малко толерирани, отколкото в армията на Гай Марий. Научи ли за твоята малка тайна, Гай Марий ще бъде безмилостен с теб.
Лузий беше готов да заплаче. Беше вплел пръсти в жест на дълбока паника.
— Но така ще полудея! — изхленчи той.
— Няма, не се бой. Просто ще си наложиш дисциплина, ще бъдеш внимателен в отношенията си с другарите и възможно най-скоро ще научиш да улавяш сигналите, които хората от твоя сорт си подхвърлят един на друг. Аз лично не мога да ти кажа какви са те по простата причина, че не съм жертва на подобен порок, а и не съм се интересувал. Но ако си решил да постигнеш обществена кариера, Гай Лузий, искрено те съветвам да надвиеш, докато е време, своите слабости. Вярно, че като те гледам такъв млад, сигурно ще ти е трудно да се обуздаеш напълно. Но внимавай, внимавай да не сбъркаш с човека!
При тези си думи Сула се усмихна още веднъж, този път по-благосклонно на Гай Лузий и го остави сам.
За момент просто започна да се шляе безцелно насам-натам. Беше скръстил ръце безгрижно зад гърба си и едва-едва забелязваше движението около себе си. Легионите бяха инструктирани да построят временен лагер, нищо че по това време в провинцията не се беше чуло за никакви вражи сили; просто една римска армия не можеше да спре без закрилата на палисадите. Горе на хълма землемерите и инженерите вече правеха изчисления как да бъде разположен бъдещият постоянен лагер. Онези поделения, които не бяха нужни за издигането на временния лагер, бяха хванати да вършат подготвителните работи по укрепяването на хълма. Засега това се изразяваше в носене на дървен материал за греди, от които впоследствие щяха да бъдат построени стените, кулите, жилищните помещения. По долното течение на Родан горите бяха редки, понеже местността се обитаваше вече от няколко века — още от времето, когато гърците бяха основали Масилия, — и за това време гърци, римляни и попадналите под тяхното културно влияние гали бяха успели да усвоят огромен дял от земите си.