Вече притъмняваше, така че нямаше за кога да се катерят към върха на хълма, затова двамата се спряха веднага щом решиха, че вятърът не може да отнесе думите им до ушите на войниците в лагера.
— Е, казвай какво има — сръчка Марий баджанака си.
— Започнах да си пускам коса още в Рим — обясни Сула.
— Досега не ми беше правило впечатление. Предполагам, че косата ти има нещо общо с онова, което щеше да ми съобщаваш?
— Искам да заприличам на гал — тържествено обяви той.
Марий го изгледа изпитателно.
— О-хо! Продължавай, продължавай, Луций Корнелий!
— Най-слабият пункт в цялата ни тактика срещу германите се състои в това, че не разполагаме с абсолютно никакво разузнаване — започна Сула. — От самото начало, когато тавриските ни пратиха своята молба за помощ и ние научихме за тези мигриращи германи, ние практически стоим с вързани ръце, защото не знаем абсолютно нищо за враговете си. Нито знаем що за хора са, нито откъде идват, нито какви богове почитат, нито защо са напуснали родните си места, нито какво обществено устройство познават, нито как се управляват. И най-важното: не можем да разберем защо всеки път разгромяват армията ни, но упорито отказват да нахлуят в Италия, докато преди векове не бихме могли да спрем Ханибал и Пир да го сторят, ако ще и да им изправехме милион бойни слонове насреща.
Погледът му не беше обърнат към Марий, ами точно на деветдесет градуса встрани. Последните лъчи на слънцето се отразяваха в очите му и изпълваха Марий с непознато страхопочитание; и преди, макар и много рядко, му се беше случвало изведнъж да се сблъска с тази спотайвана черта от характера на Сула, а именно способността му да надраства смъртните, да се превръща пред очите на събеседника си в безсмъртно същество. И все пак в такива случаи той не можеше да бъде наречен и бог, просто придобиваше контурите на непознато божествено създание, различно от човека. Сега, с тези слънчеви лъчи, които, сякаш светеха през очите му, това качество на Сула само се подсилваше.
— Продължавай — направи жест Марий.
И Сула продължи:
— Преди да тръгнем от Рим, си купих двама нови роби. Взех ги със себе си и в момента са при мен. Единият е гал от племето на карнутите, племето, което държи под контрол цялата келтска религия. Техните са странни вярвания: галите вярват, че дърветата са живи същества, че притежават дух, сянка или знам ли и аз какво. Трудно е мисленето им да се преведе на латински, защото ние разсъждаваме според други правила. Другият е герман от племето на кимврите, пленен при Норикум, преди Карбон да бъде разбит. Двамата ги държа изолирани един от друг. Никой от тях дори не подозира за съществуването на другия.
— И не можа ли да измъкнеш от кимвриеца някаква информация за германите? — попита Марий.
— Нито дума. През цялото време той продължава да твърди, че не знае кои са и откъде идват. Направих някои разследвания и открих, че пълното незнание е характерно за всички германски пленници, макар че, вярно е, те не са особено многобройни. Разбира се, може и да съм бил подлъган, защото се съмнявам някой римлянин да се е заинтересувал от миналото на робите си. Когато купувах своя германец, целта ми беше да извлека от него някакви сведения за народа му, но когато се уверих, че няма да изкопча нищо от него — между другото не виждам какъв смисъл би имало да подлагам на изтезания човек едър и здрав като бик, — ми хрумна по-добра идея. Обикновено, Гай Марий, сведенията достигат до нас през втора ръка. А за целите ни това не е достатъчно.
— Така си е — съгласи се Марий, който вече ясно разбираше накъде бие Сула, но нямаше желание да го кара да бърза с обясненията си.
— Затова си казах, че ако в най-близко бъдеще не се очертава нова война с германите, най-добре би било сами да се опитаме да научим нещо за тях. И двамата ми роби вече от години слугуват в Рим, така че са научили латински. Е, вярно, че германецът го говори твърде зле, но все пак… Това, което ми се стори доста интригуващо, е, че навътре в Дългокоса Галия, щом се отдалечиш от бреговете на Вътрешно море, вторият език на галите бил не гръцкият, а латинският! Е, това далеч не значи, че галите си разменят латински сентенции, но все пак с годините на активни контакти между хедуите и нас, независимо дали под формата на война или търговия, сред галите започнали да се срещат и хора, които знаят някоя и друга думичка латински, все такива, които могат да четат и пишат. И понеже келтите нямат своя писменост, въпросните люде четат и пишат на латински. А не на гръцки. Не е ли впечатляващо? Ние дотолкова сме свикнали да мислим, че международният език в целия свят е гръцкият, че да открием как цяла една страна предпочита латинския, ни се струва направо забележително!