Но Сула поклати глава.
— Не, сам ще си свърша мръсната работа. И то още сега. Вече са ме научили мен и Квинт Серторий на всичко, което могат. Утре ще ги пратя в Масилия да ми свършат уж някаква работа. — Той се протегна и блажено се прозя. — Много съм добър с лъка и стрелите, Гай Марий. А солените блата са доста пусто място. Всички ще приемат, че робите ми са избягали. Дори и Квинт Серторий.
„Ако става дума за мен, аз съм човек, родил се ниско до земята — каза си Марий при тези му думи. — Нямам нищо против убийството на хора, дори когато е извършено толкова хладнокръвно. Убийството е част от живота, такъв какъвто го познаваме, и никой бог не би го счел за обида. Но все пак Сула е от стар патрициански род. Родил се е високо в небесата. У него има поне зрънце божественост и виж го с каква лекота е готов да погуби човешкия живот.“ Неусетно се замисли върху предсказанието на Марта Сирийката. „Римлянин, много по-велик от мен самия, който ще се казва Гай, но ще бъде Юлий, а не Марий…“ Това ли беше нужно, за да се достигне истинското величие? Патрицианската кръв, която да те доближи до боговете?
Есента Гай Марий получи писмо от Публий Рутилий Руф, датирано от края на септември.
„Най-сетне Публий Лициний Нерва има смелостта да пише до Сената какво е действителното положение в Сицилия. Като първи консул, предполагам, заедно с моето писмо ще получиш и официалните сведения за събитията, но, разбира се, първо ще прочетеш моята версия, която не е толкова скучна, при това ще дойде едновременно с официалните вести, тъй като си уредих моето да пътува в една и съща торба с тях.
Но преди да ти разкажа за Сицилия, трябва да се върнем обратно в началото на годината, когато, както си спомняш, Сенатът предложи на римския народ да гласува закон, според който всички роби от италийски произход се освобождават автоматически от дългово робство, независимо в коя част на света се намират. Но явно още не си узнал до какви непредвидени последствия доведе това решение. Не само италийците, но и много роби от други народности, най-вече сред тези, които официално са си спечелили статута на приятели и съюзници на римския народ, решиха на своя глава, че законът се отнася и до тях или пък, че ако не е така, толкова по-зле. Това важи особено много за робите — гърци, които представляват мнозинство не само в Сицилия, но и в цяла Кампания.
Февруари месец някой си римски гражданин, Тит Ветий, син на конник от Кампания, всичко на всичко двадесетгодишен, полудял. Причината за лудостта му се кореняла в огромните му дългове; младежът се бил задължил да изплати седем таланта сребро за някакво си скитско момиче — робиня. Но понеже старият Тит Ветий бил изключителен скъперник, а пък и синът му вече бил достатъчно голям, за да няма нужда от родителски надзор, младежът заел въпросната сума срещу ужасяваща лихва, като заложил цялото си наследство. Разбира се, в ръцете на лихварите Тит Ветий се е оказал безпомощен като пиле, на което му предстояло да бъде здравата оскубано. Заемодателите настоявали той да си върне дълга в уговорените тридесет дни. Естествено той не е могъл да го стори, но все пак си издействал удължаване на срока с още тридесет дни. Когато обаче се видяло, че и на втория месец няма да събере парите, лихварите отишли право при баща му и поискали той да заплати борчовете на сина си, при това с още по-голяма лихва. Бащата отказал и лишил сина си от всякакво наследство. И синът полудял.
Следващото нещо, което Тит Ветий сторил, било да си сложи диадема на главата, да облече пурпурна роба и да се обяви за цар на Кампания и да вдигне всички роби в областта на въстание. Баща му, бързам да уточня, е един от малцината останали старомодни едри земевладелци: държал се е винаги добре с робите си, при това сред тях няма нито един италиец. Но в съседство с него бил друг земевладелец — новобогаташ, чиито хора имали навика да купуват роби, където ги дават най-евтино, да ги връзват да работят, без дори да се заинтересуват откъде идват, и да ги заключват за през нощта в дъсчени бараки. Името на този презрян душегубец беше Марк Макрин Мактатор, който между другото се оказа близък приятел с колегата ти консул, нашия достопочтен и уважаван съгражданин Гай Флавий Фимбрия.
В деня, когато Тит Ветий полудял, той закупил на старо петстотин комплекта бойно снаряжение от близката школа за гладиатори, раздал ги на робите си и тръгнал с тях право срещу имението на Марк Макрин Мактатор, за да сложи край на мъките на събратята им. Мактатор и семейството му били избити след продължителни мъчения, а голямата част от робите се видели свободни. Както се оказало, повечето от тях били италийци, затова и били задържани противозаконно в робство.