О, колко високи бяха тези къщи с апартаменти! Шествието рязко зави по Викус Тускус във Велабрум, една от частите на града, най-гъсто застроени с инсули, които сякаш се привеждаха над тесните алеи и още малко да се срещнат над главите на минувачите. От всеки прозорец надничаше нечие лице, а по всички лица беше изписана все същата радост и веселие при вида на празничния парад. За Югурта беше голяма изненада да открие, че римляните поздравяват не само победителите, но и самия него, изпращаха го по пътя към смъртта с думи за кураж и най-искрени благопожелания.
По-нататък шествието мина покрай пазара за месо, тъй наречения Форум Боариум, където голата статуя на Херкулес Триумфалис беше украсена специално за триумфа на пълководеца — победител: бяха й навлекли огромна пурпурно — златна тога пикта, под нея пурпурната туника палмата със задължителните палмови листа, избродирани по ръба й; в едната си ръка Херкулес държеше лаврова клонка, в другата — скиптър от слонова кост с орел в горния си край, а лицето му беше боядисано в яркочервено с миним. Явно, че в ден като този римляните нямаше как да си купят месо, защото пред изящните храмови постройки около площада нямаше нито една сергия. Ето там! Това е храмът на Церера, който се смяташе за най-красивата сграда в цял Рим; и няма как другояче да бъде от римска гледна точка, след като цялата му фасада беше боядисана в ярки червени, сини, зелени и жълти цветове, а подиумът му се издигаше не по-ниско от този на всеки друг римски храм. Югурта знаеше, че това е своего рода главна квартира на плебейското съсловие, където се пазят протоколите от заседанията на плебейското събрание и изпълняват своите задължения плебейските едили.
Парадът се насочваше право към вътрешността на Големия цирк, постройка, с размерите, на която Югурта не бе виждал никъде другаде; трибуните следваха по дължина целия Палатин и можеха да поберат около сто и петдесет хиляди души. Всеки един от редовете дървени пейки беше зает до последно от радостни зяпачи, които идваха да поздравят Гай Марий за триумфа му. Понеже самият Югурта вървеше само на няколко метра пред Марий, той ясно чуваше, че където и да минат, радостните възгласи преминаваха едва ли не в коленопреклонни хвалебствия. Никой не обръщаше внимание на забързаната крачка на маршируващите, тъй като Марий предвидливо бе пратил свои агенти сред тълпите да разпространяват мълвата, че ако бърза толкова много, прави го в името на римските интереси; искал, колкото се може по-бързо, да тръгне на поход към Трансалпийска Галия, за да срази германите.
Далеч над множеството в цирка, по билото на Палатина, зрителите също не бяха малко. Застанали под сенките на големите дървета или на богаташките си домове, множество римляни, предимно жени, деца и роби — прислужници, както бяха казали на Югурта, се чувстваха в безопасност от пъплещите из тълпата джебчии. Шествието излезе от Големия цирк и пое по Вия Триумфалис, който заобикаляше Палатина от далечната му страна. Отляво се падаха скалите и парковете на хълма, а отдясно — накачулени в подножието на Целийския хълм, се издигаше още цял квартал от многоетажни сгради. Насреща се показваше Палус Церолия — блатото в подножието на Карина и Фагутал, — а след него маршрутът извиваше за последно във Велия и по надолнището и изтърканите през вековете павета на осветения още в древността Вия Сакра шествието излизаше на Форум Романум.
Най-после Югурта щеше да види какво представлява центърът на света, новият център, който беше изместил някогашния — атинския Акропол. Но този път царят бе изключително разочарован. Повечето постройки около площада бяха схлупени и стари колкото света, освен това не бяха подредени според никаква логика, понеже повечето гледаха на север, докато самият Форум беше проектиран в посока северозапад — югоизток. Дори по-новите здания, които поне бяха обърнати с лице към площада, бяха съвсем неподдържани. В действителност почти всички сгради, които Югурта бе успял да зърне по време на обиколката си, струваха много повече от тези на Форума, да не говорим за храмовете, които бяха и по-големи, и по-блестящи, и по-внушителни. Вярно, че жилищата на жреците бяха боядисвани наскоро, а малкото кръгло светилище на Веста имаше своя чар, но само величественият храм на Кастор и Полукс и строгите линии на построения в типичен дорийски стил храм на Сатурн привличаха погледа, понеже и единият, и другият можеха да се считат за образци. Иначе мястото беше скучно и неприветливо, просто една усойна клисура между римските хълмове.