И изведнъж, когато вече беше навършил двадесет и четири, баща му се ожени повторно. Това в никакъв случай не можеше да се нарече събитието на годината, но за младежа, който от години измисляше всевъзможни начини да плаща пиянските дългове на родителя си, промяната беше неочаквана възможност да поотдъхне. Защото новата жена на баща му (казваше се Клитумна и произхождаше от някакво село в Умбрия) беше вдовица на много богат търговец, която беше имала предвидливостта да унищожи завещанието на покойния си съпруг и като омъжи единствената му дъщеря за някакъв търговец на зехтин от Калабрия, да прибере цялото наследство.
Какво толкова беше открила Клитумна у деградиралия напълно Сула Старши, дори собственият му син не можеше да проумее. Но ето, че Клитумна го покани и него в удобния си дом на Палатинския хълм и едва ли не от първата нощ скочи от леглото на съпруга си в това на доведения си син. Но младият Сула установи, че в него все още не е изтляла последната искрица на лоялност и уважение към баща му, затова се отърва възможно най-тактично от мащехата си и незабавно напусна дома й.
Беше спестил съвсем малко и едва успя да си намери две стаички в една „инсула“ на Есквилинския хълм, близо до Агера, за които му искаха три хиляди сестерции годишно: за повече нямаше възможности. Така разполагаше със самостоятелна стая и с още едно помещение, което служеше едновременно за кухня и за спалня на слугата му. Освен него Сула използваше и услугите на една девойка, която живееше два етажа над него и която срещу различно възнаграждение всички обитатели на полусрутената сграда намираха за какво да наемат. Веднъж в седмицата тя взимаше мръсните му дрехи и се запътваше към края на улицата, където сред гъсто застроения квартал се оформяше нещо като площадче. Там имаше малко светилище, каквито често могат да се видят по кръстопътищата, нещо като място за среща на всички събратя скитници, в чийто двор имаше малък шадраван. Представляваше скромно по размери каменно басейнче, над което гордо се пъчеше грозната фигура на сатира Силен, из чиято широко отворена уста щедро се изливаше вода — за спомен и слава на цензора Катон, който, произхождайки от низините, се беше оказал човек на място и бе сторил доста добрини на своя град. Служейки си с лакти, за да се добере до чешмата, девойката хвърляше туниките на Сула върху гладките камъни, хвърляше им порядъчен пердах с бухалката си, след което заедно с другите перачки изстискваше до капка прането (като, разбира се, и тя от своя страна им помагаше), сгъваше го възможно най-прилежно и го занасяше обратно на собственика му. Заплащането беше проста работа — един сеанс в леглото и ни чул, ни видял, особено пред киселия дъртак, който живееше с нея.
Тогава именно Сула се запозна с Никополис. На родния й гръцки това означаваше Град на победата и тъкмо като такава я възприе и той. Беше вдовица, достатъчно добре материално и влюбена в него до полуда. Единствената неприятност се състоеше в това, че ако тя подплатяваше страстта си, задоволявайки и най-налудничавите му прищевки, то настояваше всичко да й е под контрол и никога не й минаваше през ум да го остави с пари в себе си. Все едно имаше мащехата си пред себе си, мислеше си той и това никак не го въодушевяваше. Жените бяха глупачки, но умни глупачки. Или просто той беше твърде прозрачен, за да крие нещо от тях.
Две години след като се беше изселил от прекрасния дом на Клитумна, баща му умря — дългогодишното пиянство го бе оставило без черен дроб. Ако той беше цената, която Клитумна бе решила да заплати, за да има някога сина му, то хитрината й най-после успя: особено когато Сула откри, че мащехата му няма нищо против да споделя услугите му — и леглото си — с Никополис Гъркинята. Тримата заживяха в чудесни отношения заедно в къщата на Палатинския хълм и единствено от време на време в повод за дрязги се превръщаше слабостта на Сула към малките момченца. Той винаги се опитваше да убеди двете жени, че тази му слабост не заслужава особено внимание; нито изпитваше копнеж по невинността, нямаше желание да се шляе по Марсовото поле, за да прелъстява сенаторските синове, прекарващи времето си да размахват дървени мечове и да яздят дебели възглавници, оседлани като истински коне. Не, Сула се увличаше по онези малки продажници, истинските, закоравели професионалисти, за които нямаше тайни в бранша; истината бе, че те му напомняха за времето, когато той самият беше като тях.