Но тъй като жените му ненавиждаха мъжките му проститутки, а пък и той въпреки сексуалните си желания можеше да се нарече истински мъж, Сула възпираше своевременно страстите си или ако това му се стореше непосилно, в името на домашния мир, отиваше да ги задоволява по-далеч от погледа на Клитумна и Никополис. И така до новогодишната вечер, до последните дни от консулството на Публий Корнелий Сципион Назика и Луций Калпурний Бестия, до последните часове преди встъпването в длъжност на новите консули Марк Минуций Руф и Спурий Постумий Албин. Отсега нататък, ако зависеше от Клитумна и Никополис, щяха да я наричат Вечерта на Метробий.
И тримата обожаваха театъра, но не претенциозните гръцки глупости на Софокъл, Есхил и Еврипид, с техните маски, задгробни гласове и бомбастични стихове, от които кажи-речи нищо не се разбира. Не, обичаха комедията — искрящия латински хумор на Плавт, Невий или Теренций, а още повече простата, открита, направо идиотска пантомима, в която един до друг играят разсъблечената проститутка, непохватният шут, майсторът на оглушителните пръдни; в която шегите се изказват единствено с езика на жестовете, но затова пък са далеч по-смешни от всякакъв словесен каламбур; в която насред до болка познатата сценка се появява нещо ново, неочаквано, нещо истински изненадващо. Например маргаритки, забити в нечий прелъстителен задник или пък някой уж благопристоен свекър, който взема циците на снаха си за зрели пъпеши. Едно помръдване на пръста би могло да бъде по-красноречиво от хиляда думи; едно прелюбодеяние забавно, един истински бог — мъртво пиян; за всемогъщия Мим няма нищо свято.
Тримата бяха приятели с всеки комедиен актьор в Рим и никога не вдигаха празненство, без да са поканили на него поне няколко от „големите имена“. Ако зависеше от тях, трагедията отдавна да е била забранена — за тях тя просто не съществуваше като жанр — тъй както не съществуваше за всеки истински римлянин, който обича най-много смеха.
И така за празненството по случай Новата година у Клитумна бяха поканени между другите Сцилакс, Астера, Мило, Педокъл, Дафне и Марсий. Естествено всеки щеше да бъде костюмиран; Клитумна обожаваше да се маскира, също както и Никополис, а Сула изпитваше някаква скрита наслада да приема ролята на някой женски персонаж, и то по такъв начин, че страничният наблюдател да оцени по достойнство иронията, с която един добре запознат с женската същност мъж си позволява да я осмива.
Затова сега той си беше избрал ролята на Горгоната Медуза, без да забрави да сложи венец от живи змийчета, които хвърляха в ужас всички в залата всеки път, щом той доближеше някого и уж случайно тръснеше глава. Беше облечен в роба от ефирна коприна, която позволяваше на любопитните добре да разгледат най-голямата змия между краката му. Мащехата се беше превърнала в човекоподобна маймуна, сиреч беше се облякла в костюм от гъста козина, беше си боядисала голия задник в синьо и през цялото време подскачаше и се чешеше къде ли не. Никополис, която беше по природа далеч по-красива и надарена от Клитумна, бе предпочела далеч по-баналната роля на горската богиня Диана, за да изложи на показ дългите си, стройни крака и прекрасния си бюст, без да забравя да подтичва игриво на фона на музиката (за целта свиреше цял оркестър от флейти, гайди, звънци, лири, тъпани и какво ли още не), за да се чуе как тракат стреличките в малкия й колчан.
Празненството се очертаваше знаменателно. Сула със змийското гнездо върху главата си беше безспорно гвоздеят на вечерта, но Клитумна — маймуната разсмиваше най-много. Виното се лееше като река; смехът и писъците на присъстващите се чуваха далеч извън пределите на дома и пощуриха всички по-консервативни съседи много преди новогодишната нощ да е преминала в новогодишен ден. Последен от гостите пристигна, олюлявайки се, Сцилакс, обут в плоски сандали с коркови подметки, на главата си със златисторуса перука, с огромни изкуствени гърди, които издуваха пищната му рокля, натруфен с грим като някоя престаряла проститутка (бедната Венера!). Зад него се влачеше преданият Купидон — Метробий.
Най-скъпоценната змия на Сула попогледна изпод дрехата си новодошлия и любопитството скоро я подтикна да надигне главата си по-нависоко, което естествено никак не се понрави нито на Маймуната, нито на Диана. А да не забравяме, че и Венера не се почувства особено поласкана от тази чест, оказана на детенцето й. В резултат пред нищо неподозиращите зрители се разигра такава великолепна пантомима, каквато рядко можеше да се види по сцените: подскачащи сини задници, подскачащи голи бюстове, подскачащи руси перуки, подскачащи змии и най-накрая подскачащи крилати момченца. И като истински блестящ завършек, кратката и страстна сценка между Метробий и Сула, избрали за декор едно тъмно ъгълче, което обаче се оказа не чак дотам скрито от погледите на останалите действащи лица.