Разбира се, през цялото време Сула си даваше сметка, че извършва непоправима грешка, но това не промени намеренията му. В мига, в който бе видял как жълтеникавата боя потича по копринената кожа на бедрата, в момента, в който забеляза дългите мигли над гарвановочерните очи, Сула вече беше изгубил всякаква власт над деянията си; беше запленен, безнадеждно запленен. А щом ръката му се плъзна по фината тъкан на поличката, щом надигна ръба й, за да се покаже изотдолу цялата прелест на мургавата, неокосмена плът, не му оставаше нищо друго, освен да стори това, което и стори, сиреч да придърпа момчето в един тъмен ъгъл и да го обладае зад прикритието на една табуретка.
Фарсът едва не се превърна в трагедия. Клитумна грабна един скъпоценен бокал от александрийско стъкло, строши го в стената и с парчето, което остана в ръката й, заплашително се устреми към незащитеното лице на Сула. Никополис от своя страна се насочи към нея, въоръжена с празна кана от вино, а Сцилакс — към Метробий, размахвайки недвусмислено единия от корковите си сандали. Всички присъстващи за миг се обърнаха към малката групичка, любопитни да видят как ще свърши представлението. За щастие Сула не беше чак дотам пиян, че да не може да се разправи, и то по категоричен начин, с нападателите си. Сцилакс се запозна със здравия му юмрук, който щеше да доукраси грижливо гримираното му око с прелестна синина, която едва ли щеше да изчезне през идния месец. Полуголата Диана трябваше да изпита върху собствените си нежни крачета остриетата на стреличките в колчана си, а Клитумна беше на бърза ръка обърната надолу с главата и здравата нашляпана по синия задник. След което Сула дари за сбогом момчето с една дълга и чувствена целувка и се отпусна в леглото си, обзет от дълбоко отвращение от живота.
Едва призори на Нова година той ясно си даде сметка къде е грешката. Не ставаше дума за никакъв фарс, за никаква комедия. А за една трагедия, толкова непонятна и объркана, каквато дори и Софокъл, в пристъп на най-жестоко отчаяние от противоречията между богове и хора, не би бил способен да напише. Нова година беше рожденият ден на Сула. Той ставаше точно на тридесет години.
От Медуза вече нямаше и помен. Сега Сула, без да каже дума, изгледа двете лаещи кучки насреща си и в очите му проблесна такава ярост, болка и презрение, че жените за миг сякаш се вкамениха и се отпуснаха безпомощно върху леглото. Той стана, навлече си чиста туника и нареди на един от робите да му помогне да си сложи тога — дреха, каквато не беше обличал от години, освен когато отиваше на театър. Едва след като излезе, жените си възвърнаха способността да се движат, спогледаха се и жално захлипаха, не заради собствените си неволи, а заради неговите, които така и не можеха да разберат.
Истината беше, че Луций Корнелий Сула вече тридесет години живееше, обграден от лъжи. Всичко около него беше лъжа. Светът, в който се беше движил през тези трийсет години — свят, обитаван от пияници и просяци, актьори и проститутки, шарлатани и освободени роби, не беше неговият, такъв, какъвто би си го избрал.
Рим беше пълен с мъже, носещи фамилията Корнелий. Но повечето бяха наричани така не за друго, а защото дядовците, прадядовците им или още по-далечните им предци, независимо от това, дали са били свободни или роби, са служили при някой патриций от рода Корнелий. Когато в чест на нечия сватба, раждане или смърт същият този патриций Корнелий ги освободеше от задълженията им към него, или когато въпросният предшественик успееше да заплати със спестеното през годините цената на своята свобода, тогава той отнасяше със себе си и името на своя някогашен господар. Всички, които се зовяха Корнелий, всъщност не бяха нищо повече от клиенти на някой от патрициите с това име, които не можеха да не отдадат дължимото на онзи, който им беше дарил свободата и правото да се наричат граждани.
Като се изключат Клитумна и Никополис, всички, които се сблъскваха с Луций Корнелий Сула, смятаха, че и той е син, внук или по-далечен наследник на бивш слуга или роб на Корнелиите; а ако се съдеше по косите и очите му, които повече подхождаха на някой варварин, потеклото му по-скоро би се оказало робско. В крайна сметка имаше патриции, които се казваха Корнелий Сципион, Корнелий Лентул или Корнелий Мерула, но чувал ли беше някой за патриций с името Корнелий Сула? Изобщо какво означаваше това „Сула“!