Выбрать главу

Парите бяха всичко. Но откъде да ги намери? Откъде да намери достатъчно, за да влезе в Сената? Мечти, Луций Корнелий Сула! Напразни мечти!

Когато жената и дъщерите на Цезар свърнаха надясно по Кливус Викторие, за Сула не беше трудно да се досети накъде са се запътили. Най-вероятно бързаха да излязат на Ареа Флакиана, празното място, където навремето се беше издигал домът на Флак. Реши да ги последва. Докато изкачи най-стръмната част на улицата, която съвсем му взе дъха, дамите вече се бяха разположили върху походните си столове, а някакъв здравеняк, навярно тракиец, който беше нещо като предводител на скромната им свита от роби, се мъчеше на бърза ръка да издигне платнения навес за господарките си. Но както Сула забеляза, двете Юлии се задържаха за твърде кратко край майка си. В мига, в който тя се разговори с бременната съпруга на Тит Помпоний, девойките се надигнаха заедно със столовете си и тихомълком се примъкнаха до четирите момичета на Клавдий Пулхерите, разположили се доста далеч от майките си. Майките им ли? А, да! Лициния и Домиция. Сула ги познаваше и двете, и то твърде добре, защото се беше постарал да спи с всяка от тях поотделно. Затова сега, без изобщо да се оглежда, той заслиза по склона право към двете си познати.

— Добро утро, мили дами. — Застана пред тях и леко се поклони. — Какъв неприятен ден, нали?

Едва ли някоя от благородните обитателки на Палатинския хълм си правеше илюзии относно истинското положение на Сула — което го правеше още по-непоносимо. Ако приятелите и познатите му от простолюдието просто го смятаха за един от техните, то римската аристокрация никога не правеше подобна грешка. Всички патриции знаеха кой е родът му! Всички знаеха историята му, но знаеха и какви хора са били предците му. Някои може би го съжаляваха, други като Лициния и Домиция се забавляваха сексуално с него, но никой не би си мръднал пръста да му помогне.

Вятърът духаше от североизток и носеше острата, натрапчива миризма на изгасен огън — миризма на пушек, влажни въглища и негасена вар, над която се усещаше вонята на опърлено… на хиляди изгорели човешки и животински трупове. Миналото лято беше изгорял целият Виминал заедно с горната част на Есквилин — най-ужасният пожар в историята на Рим. Може би около една пета от града вече беше изчезнала в пламъците, преди населението да се организира и да събори много от все още незасегнатите сгради, за да спаси гъсто населените квартали на Субура и горната част на Есквилинския хълм. Само вятърът и Викус Лонгус, който се беше оказал достатъчно широк за целта, предотвратиха разпространението на огъня към разпръснатите по Квириналския хълм къщи, най-северната част на града, обхваната от Сервиевите стени.

Макар да беше изминала половин година от пожара, от мястото, където беше застанал сега Сула, още личаха жестоките следи от огнената стихия: отвъд пазара Мацелум хълмовете още плашеха окото; два квадратни километра и половина пустош — само черна земя и полуразрушени сгради. Колко бяха загиналите, никой не можеше да каже. Във всеки случай твърде много, щом като след пожара нуждаещите се от ново жилище не се бяха оказали кой знае колко. Затова и застрояването на опустошените райони вървеше, общо взето, бавно. Само тук-там някое огромно дървено скеле подсказваше, че се гради нова многоетажна инсула, която да напълни кесията на някой едър градски собственик.

За Сула беше доста забавно да види гримасата на неприятна изненада, която се изписа по лицата на Лициния и Домиция, щом разбраха кой ги беше поздравил; та нямаше ли най-после да се смили над тях и да ги остави на мира. „Нека още им държи, тъпи крави! — каза си той. — Чудя се дали някоя от тях знае, че съм спал и с другата?“ По всяка вероятност не. Което само можеше да допълни удоволствието му от неочакваната среща. Правеше се, че не забелязва скритите погледи, които двете си хвърлиха първо една на друга, а след това и на останалите жени наоколо. Ох, какво ли ще си помисли Марция! Тя, стълбът на нравствеността! Опората на благочестието!

— Беше ужасна седмица — затюхка се Лициния, без да отвръща поглед от опожарените хълмове, но гласът й прозвуча прекалено пискливо.

— Наистина — съгласи се Домиция, като се изкашля, за да прикрие неудобството си.