Выбрать главу

Така той търпеливо чака в продължение на четири години, след което нападна войските на Адербал някъде между Цирта и морското й пристанище Беатен. Адербал успя да се оттегли зад стените на столицата си, където организира отбраната си, подкрепян от големия брой римски и италийски търговци, които, представлявайки гръбнака на икономическия живот в цяла Нумидия, се радваха на голямо влияние. В римското присъствие в страната нямаше нищо необичайно: където и да отидеше човек по света, неизменно щеше да се сблъска с някоя римско — италийска търговска колония, която развива свободно своята дейност дори и по места, с които Рим официално не е влизал в почти никакви отношения и където още не са и помислили, че някой ден ще трябва да търсят закрилата му.

Разбира се, новината за избухналата война между Югурта и Адербал стигна съвсем скоро и до ушите на Сената. Сенатът от своя страна реагира светкавично, като изпрати нов комитет, този път само от трима, но затова пък чаровни млади сенатори (хем така щяха да придобият опит, хем и да се окажеха неспособни, Рим нямаше какво да изгуби), които трябваше да разплетат нумидийския възел. Югурта пръв се добра до тях, погрижи се те изобщо да не влязат в контакт с Адербал или с когото и да било жител на Цирта и ги изпрати обратно у дома, натоварени с прескъпи дарове.

Но Адербал все пак успя да изпроводи свой човек в Рим, който да поиска помощ за него. Този път начело на поредния комитет за Нумидия замина самият Марк Емилий Скавър, който още стоеше твърдо на негова страна. Но положението в цяла Африка се беше усложнило до такава степен, че римските представители не посмяха да напуснат пределите на римската африканска провинция и в крайна сметка се видяха принудени да се завърнат в Рим, без да са се срещнали с нито един от двамата претенденти за престола и следователно, без да са успели с нищо да променят хода на събитията. Междувременно Югурта успя да превземе Цирта и по разбираеми причини Адербал веднага беше обезглавен. Но по не чак толкова разбираеми причини Югурта попрекали с екзекуциите и не остави в цяла Цирта нито един жив римски или италийски търговец, с което си навлече гнева на римския сенат и народ, и то без никаква надежда някога да постигне дълготраен мир с тях.

Новините за клането, извършено над римските и италийски търговци в Цирта, се бяха разнесли в Рим преди петнайсет месеца, през есента. Един от народните трибуни, Гай Мемий, по този повод държа такава сърцераздирателна реч на Форума, че занапред каквито и подкупи да дадеше Югурта, катастрофата изглеждаше неизбежна. Вторият консул, Луций Калпурний Бестия, още при встъпването си в длъжност беше призован да тръгне на поход срещу Нумидия, за да покаже на Югурта, че не може току-така да посяга на живота на римските граждани.

Но Бестия се бе оказал продажен човек и Югурта успя да го купи. Шест месеца по-късно, с негова помощ той съумя да сключи мир с Рим. Цената бяха тридесет бойни слона, които минаха на разположение на Бестия, заедно с малко пари за римската хазна… и доста по-значителна сума, озовала се тихомълком в личната съкровищница на самия Бестия. Рим изглеждаше доволен от решението, а Югурта най-после бе признат за едноличен владетел на цяла Нумидия.

Но Гай Мемий, който малко се интересуваше, че вече не е народен трибун, така и не замлъкна. Ден след ден продължаваше своята кампания за хвърляне цялостна светлина върху нумидийския въпрос. Ден след ден той подновяваше своите обвинения срещу Бестия, че е измъкнал пари от Югурта в замяна на мира и оставането му на престола. Най-сетне постигна целта си, защото наплашеният от словата му Сенат реши да провери тяхната правдивост. В Нумидия беше изпратен преторът Луций Касий Лонгин, който беше получил изричното нареждане да доведе лично цар Югурта в Рим, за да съобщи на Гай Мемий имената на всички онези, които е подкупвал. Ако царят трябваше да отговаря единствено пред Сената, то положението му далеч не би изглеждало толкова тревожно, но Югурта трябваше да се отчита пред народа.

Когато преторът Касий пристигна в Цирта и съобщи на царя желанието на Сената, Югурта нямаше как да откаже и го придружи обратно до Рим. Само че защо? Защо всички толкова се страхуваха? Какво толкова можеше да направи Рим? Да нахлуе с войски в Нумидия? Но в армията винаги щяха да се намерят повече продажници като Бестия, отколкото принципни хора като Гай Мемий! Защо въпреки това всички се страхуваха? Та не беше ли върхът на безочието от страна на Рим да пратят един-единствен човек, който да хване владетеля на една обширна и богата страна за врата и да го поведе след себе си като послушно животно?