Още преди години Югурта можеше да бъде признат за цар на Нумидия, да бъде превърнат в един от многобройните владетели — клиенти, чиято задача е да слушат бащинските съвети на римските си покровители и да не им създават проблеми. Вместо това обаче той трябваше да се сблъска с безмилостната съпротива на всемогъщия клан на Цецилий Метелите и сега, притиснат до стената, се питаше как Рим смята да разреши династическите му спорове с многобройните му нумидийски братовчеди, опитвайки се да купи с пари онова, което със способностите си вече беше доказал — че заслужава повече от всеки друг.
Вятърничавият Публий Рутилий Руф — любимият ученик на философа Панеций, от чиято дарба на писател и войник, на ловък и съобразителен политик се възхищаваше цялото обкръжение на Сципион — от своя страна така и не получи консулския пост, който му беше обещан в същата онази година, когато Марий едва-едва се беше добрал до преторската длъжност. И това се дължеше не толкова на скромния му произход, колкото на омразата, която си бе спечелил от същите онези всемогъщи Цецилий Метели, което пък, както беше и в случая с Югурта, автоматично го правеше враг на Марк Емилий Скавър, човек, стоящ твърде близо до тях, за да бъде безразличен към каузата им.
Колкото до него, Гай Марий, то дори онзи Прасчо, Квинт Цецилий Метел, трябваше да му признае, че за един прост италиец, който не знае думичка гръцки, беше успял да постигне наистина завидни успехи. Но защо изобщо се беше захванал да гони политическа кариера в Рим? Много просто. Защото Сципион Емилиян (който подобно на повечето истински патриции нямаше нужда да се държи като сноб) мислеше, че така трябва. Сципион Емилиян винаги беше считал, че Марий е прекалено ценен за Рим, за да си остане просто някакъв провинциален големец без бъдеще. И което беше по-важно, ако той не получеше поне преторска длъжност, никога не би могъл да командва армия.
И така Марий се кандидатира за военен трибун, беше избран без никакви усложнения, сетне се кандидатира и за квестор и получи одобрението на цензорите, за да се превърне в първия прост италиец, незнаещ думичка гръцки, намерил място сред римските сенатори. Не беше ли удивително! Семейството му в Арпинум не можеше да повярва. Мандатът на Марий привърши, но той продължи да се изкачва по обществената стълба. Колкото и странно да изглежда, но именно съдействието на Цецилий Метелите му помогна да си осигури избирането за народен трибун в онези години, когато след самоубийството на Гай Гракх в Рим цареше най-жесток терор. Този път обаче Марий трябваше да почака цяла година. Избирането му за народен трибун не се оказа тъй лесно, както заемането на предишните му длъжности. За да сполучи, му трябваше да опита повторно, използвайки заблуждението у Цецилий Метелите, че са го спечелили окончателно на своя страна. Марий скоро ги убеди, че са се излъгали, защото ревностно защищаваше свободата на плебейското събрание, което след смъртта на Гай Гракх живееше под постоянната заплаха да попадне под пряка зависимост от Сената. Луций Цецилий Метел Далматик се опита да прокара закон, силно ограничаващ законодателните права на плебейското събрание, но Гай Марий му наложи вето. И никакви увещания или заплахи не помогнаха той да се отметне от думата си.
Но ветото му струваше скъпо. След като едногодишният му мандат като народен трибун изтече, Марий се опита да получи мястото на един от двамата плебейски едили, но лобито на Цецилий Метелите този път не му даде никакъв шанс. Затова той хвърли всички сили в борбата за преторското кресло, където отново срещна опозицията на Цецилий Метелите. Начело с Метел Далматик те започнаха яростна кампания срещу Гай Марий, обявявайки го едновременно за импотентен и за изпитващ слабост към малките момченца, и за какво ли още не. По негов адрес се говореше, че се хранел с човешки екскременти, че принадлежал към тайни бакхански или орфически общества, че приемал подкупи под всякаква форма, че бил спал със сестра си и майка си и т.н. Беше открита и друга, много проста, но затова пък твърде ефективна формула: просто всеки трябваше да разбере, че Гай Марий не е римлянин, че Гай Марий е никой, израснал в глухата италийска провинция, че Рим още не е изгубил дотам способността си да отглежда синове, достойни за управлението, за да избира за претор някакъв си Гай Марий. За мнозина това беше достатъчно.
Сред всички тези обвинения и клевети имаше едно твърдение, което на пръв поглед изглеждаше безобидно, но затова пък със своята лъжовност вбесяваше Гай Марий: а именно старата приказка, че не знаел гръцки и затова не би му подхождало да заема висши постове. Работата беше там, че той говореше, и то твърде добре, гръцки. С тази разлика, че учителите му бяха азиатски гърци педагогът му произхождаше от Лампсак на Хелеспонта, а граматикът му — от Амизос в Понт, — заради което и двамата имаха твърде подчертан акцент. Така че Гай Марий се беше научил да говори гръцки по начин, който го представяше пред околните като нискообразован човек и следователно неспособен да поеме голяма отговорност. Нямаше как, Марий трябваше да се признае за победен; излизаше, че да говориш гръцки с азиатски акцент е също толкова голям недостатък, колкото и да не го говориш изобщо. Затова и се беше зарекъл повече да не изрече и думичка на гръцки, напук на всички римски предразсъдъци, че именно неговото познаване или непознаване е най-красноречивото доказателство, дали човек е културен и образован.