И двете момичета изглеждаха разочаровани, но не посмяха да възразят; оставиха се да бъдат омотани като в пашкул и навън се показваха само лицата им. След като се облече на свой ред, Марция поведе след себе си дъщерите си и малката дружина на робите — придружители. Трите жени излязоха на улицата.
Живееха в тази скромна къща в долната част на Гермала, откакто старият Секст я беше подарил на по-малкия си син Гай заедно с петстотин югера плодородна земя между Бовиле и Ариция — достатъчно, за да могат Гай и наследниците му да си позволят място в Сената. Но уви, съвсем недостатъчно, за да поемат по cursus honorum, почетната стълба, която би ги отвела до преторската или консулската длъжност.
Старият Секст имаше двама синове и нямаше сърце да се раздели с никого от тях, което всъщност си беше проява на чист егоизъм, защото означаваше, че собствеността му, която тъй и тъй беше понамаляла, защото и неговият баща беше проявил сантименталност и по-малкият му брат също беше отнесъл нещо със себе си, — ще бъде по необходимост разделена на две — между по-големия му син Секст и по-малкия Гай. Което пък значеше, че никой от двамата не ще може да тръгне по cursus honorum, сиреч не би могъл да стане претор или консул.
Братът Секст от своя страна не се беше проявил като любящ баща, или поне не чак толкова! Заедно с жена си Попилия си бяха създали трима синове, което си беше истинско нещастие за едно сенаторско семейство. Така че се беше принудил да позабрави бащинските си чувства и да се раздели с най-голямото си момче, като го даде за осиновяване на бездетния Квинт Лутаций Катул. По този начин той едновременно осигуряваше положението на първородния си син и сам натрупваше значително състояние. Осиновителят, старият Катул, притежаваше несметни богатства, а пък много му се искаше срещу една добра сума да си намери за наследник момче от патрицианските среди, което да изглежда добре и да има мозък в главата си. Парите, които момчето донесе на брата Секст истинския му баща, грижливо бяха влагани в поземлена и градска собственост и имаше всички изгледи някой ден да осигурят достатъчно доходи на другите двама синове, за да се домогват до висшите държавни длъжности.
Като се изключи трезвомислещият Секст, всички неприятности, които съпътстваха Юлий Цезарите, се дължаха на тяхната склонност да отглеждат повече от един син и вместо да се опитат да излязат от затрудненото положение, в което нежеланите им деца ги поставяха, проявяваха сантименталност точно когато не трябва — никой не бе успял да превъзмогне бащинската си слабост и да даде някой от синовете си за осиновяване или поне да му потърси съпруга, която да го направи богат. Затова през вековете огромните им някога владения бяха разделяни на все по-малки парчета земя, които трябваше да хранят по двама-трима синове и в същото време да осигурят зестра за дъщерите.
Съпругът на Марция беше типичен представител на рода си: луд по синовете си, с които се гордееше, и прекалено привързан към дъщерите си, за да бъде образец на благоразумен римлянин. Голямото момче трябваше да бъде дадено на някого за осиновяване, а и двете дъщери да бъдат сгодени за богати кандидати; щеше да е добре, ако и за по-малкия син имаше договорена сватба с някоя богата младоженка. Само парите правеха възможна политическата кариера. Благородното потекло вече повече задължаваше, отколкото помагаше.
Първият ден на новата година беше студен и вятърът носеше из улиците тънка пелена дъжд, която правеше паважа хлъзгав и подсилваше носещата се из въздуха миризма на изгоряло. Заради гъстите облаци все още бе тъмно и по всичко изглеждаше, че предстои един от онези празнични дни, в които обикновените римляни за нищо на света не биха напуснали уютните си домове, където, скрити под завивките, ще се наслаждават на старата като света любовна игра.
Ако времето беше хубаво, улиците щяха да са препълнени с народ и независимо от общественото си положение всеки щеше да се блъска да си намери някое по-хубаво местенце, от което да наблюдава церемониите на Форум Романум и Капитолия; но така Марция и дъщерите й можеха да се движат по-спокойно по улицата, а на робите не им се налагаше постоянно да си пробиват път с лакти, за да догонват господарките си.
Домът на Гай Юлий Цезар се намираше на една малка пресечка на Кливус Викторие, недалеч от Порта Ромулана, откъдето навремето се беше влизало в Палатинската крепост — купища от каменни блокове, струпани от самия Ромул, които в продължение на шест столетия бяха надстроявани или пък издълбавани с имената на поколения случайни минувачи. Жените свиха вдясно по Кливус Викторие и след пет минути излязоха на завоя, откъдето се виждаше целият Форум Романум.