Въпреки че на масата не бяха поднесени риби и стриди, а в чашите продължаваше да има повече вода, отколкото вино, вечерята премина много добре. Робите, които обслужваха сътрапезниците, си знаеха работата и се пречкаха възможно най-малко. Никой от тях не безпокоеше дамите с безкрайните си шетания между кухнята и масите, никой не се правеше, че не забелязва, когато някой се нуждае от нещо. Това Марий изтълкува като знак, че всички роби са доволни от господарите си. Храната беше скромна, но затова пък прекрасно приготвена. Явно в семейството нямаха възможност да предложат на гостите си рибни деликатеси от типа на гарум или странни смески от екзотични подправки, но затова пък месата, зеленчуците и плодовете запазваха естествения си вкус, а тъкмо това най-много се услаждаше на привикналия с войнишката кухня Марий.
Менюто бе следното: печени патици с плънка от най-обикновено тесто, лук и градински подправки, крехки тестени рулца, два вида маслини, топчета, омесени от фино брашно с яйца и сирене, превъзходни наденички, каквито гостенинът си спомняше, че е ял в родния си град — печени на мангал и полети със сос от чесън и разреден мед, чудесно приготвени салати от маруля, краставици, лук и целина (всяка подправена с олио и оцет), и великолепно задушено ястие, в което имаше едновременно броколи, тиквички и карфиол, обилно напоени със зехтин и посипани с настъргани кестени. Зехтинът беше сладък и съвсем пресен, солта — суха, а пиперът, също превъзходен, беше поднесен на зърна и всеки на масата сам избираше кога да извика момчето да го стрие пред него в хаванчето. За десерт бяха поднесени малки плодови сладкиши, сусамки, изпечени с мед от мащерка, пасти с пълнеж от стафиди, напоени със сироп от смокини, и два вида фантастично сирене.
— Това е от Арпинум! — възкликна Марий, докато поднасяше към устата си парче от второто, и сякаш за миг лицето му се подмлади. — Да, да, това сирене ми е добре познато! Баща ми го прави. Млякото трябва да е от двегодишни овце, които се доят чак след една седмица по пасбищата край реката, където расте най-подходящата за целта трева.
— Прекрасно! — усмихна му се Марция, която не би сметнала думите на гостенина си за смешни. — Винаги съм харесвала този вид сирене, но отсега нататък ще обръщам повече внимание какво ми продават на пазара. Значи това е сиренето, направено от Гай Марий — нали и баща ти се казва Гай Марий — от Арпинум.
Щом и последното ястие привърши, жените станаха от масата и оставиха мъжете сами. На вечерята никоя от тях не беше докоснала виното, но затова пък всички добре си бяха хапнали от прекрасните гозби, прокарвайки ги с чиста вода.
Преди да излезе, Юлия се усмихна за последен път на Марий и той беше убеден, че в случая не става дума единствено за вежливост и уважение — навярно й беше харесал. През цялото време, докато вечеряха, девойката беше отговаряла любезно на въпросите му, но нито веднъж не се опита да се намесва в разговора между него и баща й. И въпреки това с нищо не даваше вид да е отегчена, напротив, слушаше с явен интерес какво си приказват Цезар и Марий и по всичко личеше, че темите, които двамата обсъждат, й бяха добре познати. Наистина прекрасно момиче, тихо и кротко, което едва ли щеше да се превърне в нечия домашна кокошчица.
В сравнение със сестра си малката Юлила беше същинска хаймана — радост за родителите си, но навярно в същото време трудно дете, глезено и упорито, знаещо как най-добре да се възползва от слабостите на близките си, за да постигне целите си. В нея обаче Марий откриваше нещо обезпокоително, дори тревожно: освен че можеше да преценява добре младежите, той често разгадаваше какво се крие в душата на девойките и Юлила го изненадваше с вътрешна потайност, твърде рядко срещана у други; дълбоко в нея нещо се беше изкривило. Марий не можеше да я нарече глупава, макар и да се виждаше, че е доста по-слабо начетена от братята и сестра си, без това да я притеснява ни най-малко; не можеше да я нарече и суетна, макар и да си личеше, че се е научила да цени и използва красотата си. Не, в нея имаше нещо друго… но в крайна сметка, какво го засягаше това; нито Юлила, нито сестра й му бяха някакви, за да се занимава със съдбата им.