Младежите останаха още десетина минути, след което на свой ред се извиниха на гостенина, че го напускат, и се оттеглиха. Навън вече се беше смрачило и един по един часовете на нощта, два по-дълги от тези на деня, се оттичаха във водните часовници. Беше средата на зимата и за пръв път от кой знае колко време насам календарът вървеше ръка за ръка с хода на сезоните — благодарение на взискателния върховен понтифекс Луций Цецилий Метел Далматик, който като гръцки възпитаник беше настоял датите да съвпадат с подходящите годишни времена. Но пък това не беше чак толкова важно, след като човек и сам можеше да прецени по това, дали му е студено или не, кой сезон е, а интересуваше ли се кое число от месеца кога се пада, щеше да погледне официалния календар, изложен на Форум Романум.
Когато робите дойдоха да запалят лампите, Марий не пропусна да забележи, че маслото е от най-високо качество, а фитилите не са от кълчища, ами от истинска вълна.
— Обичам да чета — поясни Цезар, който беше проследил погледа му и както при срещата им предния ден на Капитолия отново доказа, че е способен да чете мисли. — Пък и за нещастие страдам от безсъние. Преди години, когато децата ни вече бяха на възраст да участват в семейния съвет, заедно решихме, че всеки от нас ще има право на някое свое удоволствие, или лукс, ако щеш, в което няма да бъде ограничаван, стига разбира се да можем да си го позволим. Доколкото си спомням, Марция предпочете да купим първокласен готвач, но тъй като това угаждаше на всички ни едновременно, останалите гласувахме тя да получи нов тъкачен стан — намерихме й един, прекрасна изработка от Патавиум, и я оставихме да си купува колкото си иска прежда, независимо дали е скъпа или не. Секст поиска да му бъде позволено няколко пъти в годината да посещава Огнените поля край Путеоли.
По лицето на Цезар за миг се изписа гримаса на болка и тревога и въздишайки, той побърза да обясни:
— Юлий Цезарите притежават доста наследствени черти, за най-известната, от които — като се изключи светлата ми кожа — се носят истински легенди: а именно, че всяка Юлия е надарена със способността да направи мъжа си щастлив. Това било подарък от основоположничката на рода ни, богинята Венера — макар аз лично да не съм чувал Венера да е направила щастливи много смъртни хора. Нито пък Вулкан или Марс, между другото. Във всеки случай така се разказва в мита за дъщерите на Юлиите. Но уви, някои кои от нас получават далеч по-нежелани подаръци от предците си и такъв е случаят с бедния Секст. Сигурно си чул, че е болен от астма. Когато получи пристъп, болезненото му хриптене се чува навсякъде из къщата, а ако пристъпът се окаже сериозен, лицето му сякаш почернява. Няколко пъти вече сме го мислили за изгубен.
Ето значи от какво са били сенките под очите на младия Секст! Горкото момче било астматик. Без съмнение това щеше да се отрази зле на кариерата му.
— Да — рече Марий, — имал съм случай да се сблъскам с тази болест. Според баща ми за астматиците най-ужасното време настъпва с жътвата, когато вятърът разнася навсякъде плява, но също и през пролетта, когато постоянно дишаме, без да знаем, цветния прашец. Също казваше, че астматиците изпитвали непоносимост към животните, особено към конете и кучетата. Когато го повикат в армията, не трябва да го пускаш в конницата.
— Той вече и сам си го знае — въздъхна отново Цезар.
— Но ти беше започнал да ми разправяш за семейния ви съвет, Гай Юлий — напомни му Марий, останал под силно впечатление от чутото; подобни демократични порядки не можеха да се срещнат дори и при най-малката изономия в Гърция! Юлий Цезарите бяха наистина необичайни личности! За външните хора си оставаха порядъчно, патрицианско семейство, истински стълб на обществото. Но между самите тях всичко беше толкова нетрадиционно!
— Та говорех ти как Секст си избра да ходи редовно на Огнените поля, защото серните изпарения му помагали — продължи разказа си бащата. — Помагат му и досега, затова и още не е престанал да посещава Путеоли.
— А по-малкият ти син? — попита гостът.
— Гай каза, че на света имало само едно нещо, което го блазнело, макар и в никакъв случай да не можем да го наречем лукс. Поиска да му позволим да вземе жената, която сам си избере.
Марий повдигна вежди недоумяващо:
— Богове! И вие дадохте ли си съгласието?
— Разбира се.
— Ами ако ви скрои редовния номер и се влюби в някоя уличница?
— Тогава ще си я вземе за жена, стига сам да го иска. Но мисля, че няма защо да се тревожим за Гай — отбеляза Цезар, който прекалено много обичаше децата си, за да ги оценява безпристрастно. — Той е от онези хора, на които главата стои здраво на раменете.