— Ти искаш да станеш консул — не спираше да го убеждава Цезар, — и това не е тайна за никого. Като претор на Далечна Испания успя да си спечелиш клиенти, но за съжаление се твърди, че си нечий клиент и следователно твоите стават клиенти на патрона ти.
Тук гостенинът го прекъсна и като показа големите си, бели зъби, гневно процеди през тях:
— Това е долна клевета! Не съм клиент на никого!
— Вярвам, но за жалост повечето хора не са на същото мнение — настоя Цезар, — а мнението на мнозинството често се оказва далеч по-меродавно от голата истина. Разбира се, всеки с малко мозък в главата, ще разбере, че в твърденията на Херениите, че си им клиент, не би могло да има и капчица истина — в крайна сметка Мариите от Арпинум са много повече латини от тях. Но Цецилий Метелите също се обявяват за твои патрони. А на тях вярват всички. И защо? Заради нещо много просто: майка ти е Фулциния, а Фулциниите са етруски, освен това самите Марии също притежават земи в Етрурия. А Етрурия по традиция се счита за патронатно владение на Цецилий Метелите.
— Никой Марий или Фулциний не е бил в клиентни отношения, с който и да е Цецилий Метел! — отсече Марий, който започваше наистина да се ядосва. — Пък и те са прекалено хитри, за да правят подобни твърдения. В крайна сметка, ако нещата опрат до кокала, ще ги видя как ще го докажат!
— Далеч съм от мисълта да споря по този въпрос — съгласи се Цезар. — Работата е там, че причините за неприязънта, която таят към теб Цецилий Метелите, са очевидно лични, а това малко или много кара и другите да се замислят не им ли дължиш нещо. Повечето познати, с които съм говорил за това, смятат, че едва ли Цецилий Метелите са толкова злопаметни единствено задето навремето им натри носовете като народен трибун.
— А виж, тук си напълно прав: причината да ме мразят е твърде лична! — горчиво се засмя Марий.
— Разкажи ми.
— Ами веднъж хвърлих малкия брат на Далматик — онзи същия, дето несъмнено ще ни стане консул догодина — в една свинска кочина в Нуманция. Всъщност не бях сам, бяхме трима, но и тримата вече имахме възможност да се уверим колко злопаметни са римляните.
— Кои бяха другите двама?
— Публий Рутилий Руф и Югурта, царят на Нумидия.
— Така ли? Всичко е ясно — замислено рече Цезар и като долепи пръстите си един към друг, ги притисна до свитите си устни. — Както и да е. Обвинението, че си нелоялен клиент, Гай Марий, далеч не е най-неприятното петно, което е лепнато на името ти. Има друго, от което не знам как ще се измиеш.
— Но преди да ми кажеш за него, Гай Юлий, ще ме посъветваш ли как да спра слуховете за клиентните ми отношения? — попита Марий.
— Като се ожениш за някоя от дъщерите ми. Ако те приема за свой зет, целият свят ще разбере, че не вярвам нито дума на приказките за обвързаността ти с Цецилий Метелите. А също така трябва да разпространиш навсякъде историята за кочината в Испания! Ако ти е възможно, убеди Публий Рутилий Руф да я потвърди. Така хората по-ясно ще си дадат сметка на какво се дължи неприязънта на Цецилий Метелите към теб — развесели се изведнъж Цезар. — Сигурно е било голяма смехория: Цецилий Метел, принизен до положението… хм, дори не е попаднал сред римски свине!
— Наистина беше забавно — прекъсна го Марий, който беше прекалено изнервен, за да се отдава на спомени. — Та какво е другото петно, което ми е лепнато?
— Би трябвало и сам да се сещаш, Гай Марий.
— Не ми идва нищо наум, Гай Юлий.
— Разправят, че се занимаваш с търговия.
Марий го зяпна недоумяващо.
— Но как така? Та аз се занимавам с търговия, колкото и три четвърти от сенаторите! В никое търговско сдружение делът ми не е толкова висок, че да имам право на глас относно политиката му! Просто влагам парите си и нищо повече! Това ли се говори за мен, че взимам дейно участие в търговските сдружения?
— Разбира се, че не, Гай Марий, кой ще посмее да изнася подробности, с които не е запознат! Но просто стане ли дума за теб, всеки се усмихва презрително и махва с ръка: „Той се занимава с търговия.“ Намеци, колкото щеш, но нищо конкретно! И така, всички онези, които са се родили без мозък в главата или просто ги мързи да поразпитат, остават с дълбокото убеждение, че от поколения родът ти се е занимавал с търговия, че ти самият си управител на не едно и две сдружения, че печелиш от търговията със зърно и т.н.