Цезар се обърна и провеси крака над ръба на кушетката.
— Имаш ли нещо против, Гай Марий, ако излезем да се поразходим в градината? Знам, че е студено, но ще се облечем. Тази вечер не беше никак лесна за мен, а и продължи доста дълго. Ако останем така, съвсем ще се схвана.
Безмълвно Марий се наведе, вдигна обувките на Цезар, нахлузи ги на краката му и ги завърза с лекота, на която бяха способни само хора, организирани като него. После обу и своите и хванал под ръка домакина си, се надигна от ложето.
— Ето това най-много ми харесва у теб — обърна се към него Цезар. — Никога не задаваш излишни въпроси.
Перистилът беше малък, но затова пък притежаваше очарование, което рядко се срещаше другаде. Въпреки сезона атмосферата от лятото се беше запазила, като сред вечнозелените храсти се забелязваха и ароматични треви, които изпълваха въздуха със свежест и благоухание. С удоволствие Марий отбеляза, че Юлий Цезарите са запазили някои привички, останали от времето, когато предците им са живеели по-близо до природата: под самия ръб на стрехите, където можеха да бъдат напичани от слънцето, без да се мокрят от дъжда и снега, бяха окачени да се сушат стотици тънки връзчици бълхавче, досущ като в родния му дом в Арпинум. Към края на януари щяха да се готови и робите щяха да ги поставят из цялата къща, по ъглите и в раклите за дрехи, за да държат надалеч бълхите, молците и всякаквите други гадини. За бълхавчето се знаеше, че трябва да се бере по време на зимното слънцестоене, след което да се остави да изсъхне, но Марий не си беше представял, че в Рим някой още ще си спомня за това полезно растение.
Специално заради гостенина бяха запалени полилеите, висящи от тавана на колонадата край градината, които съпровождаха с меката си светлина разхождащия се, преди той да се е изгубил сред сумрака на алеите, озарени от магическото сияние на малките бронзови лампи с абажури от тънък, почти прозрачен мрамор с цвят на кехлибар. Дъждът беше спрял, но от клоните на храстите падаха едри капки студена вода, а заради влагата, задържала се из въздуха, от устата на двамата мъже излизаше пара.
Те като че ли не обръщаха внимание на пронизващия студ. Хванати под ръка (двамата бяха равни по ръст и им беше по-удобно да вървят така), те прекосиха градината и застанаха пред малкия шадраван в средата й. Насреща им гордо се пъчеха четири каменни дриади с факли в ръце, но понеже беше зима, фонтанът не работеше и басейнчето зееше празно.
„Това — помисли си Гай Марий (чийто шадраван беше пълен с вода и през зимата благодарение на специална отоплителна система), — е истинско! Никой от тритоните, делфините и изкуствените ми водоскоци не може да ме трогне тъй, както тази реликва от стари времена.“
— И така, допада ли ти идеята да се ожениш за някоя от дъщерите ми? — попита Цезар, който се опитваше в гласа му да прозвучи известно напрежение, сякаш не знаеше какъв ще бъде отговорът.
— Да, Гай Юлий, допада ми, и то много — отвърна му Марий, който отдавна беше взел решение.
— Ще ти бъде ли тъжно да се разделиш със сегашната си съпруга?
— Ни най-малко — увери го той, изкашля се и на свой ред попита: — А какво искаш ти от мен, Гай Юлий, в замяна на дъщеря си и името, което тя ще ми донесе?
— Честно казано, това, което искам, не е никак малко. След като ти ще бъдеш приет в нашето семейство не толкова като зет, колкото като втори баща на дъщеря ни — какво да се прави, възрастта ти не е тайна за никого! — разчитам на теб да осигуриш както зестра за другата ми дъщеря, така и една солидна материална основа за бъдещото издигане на синовете ми. И на двамата. Разбираш, че иначе онази дъщеря, която остане у дома ни, и малкият ни син ще се озоват в изключително неизгодно положение. Освен това бих искал, щом синовете ми влязат в Сената, да разчитат на твоята влиятелна подкрепа и да си проправят път до консулството. Трябва да знаеш, че искам и двамата да станат консули. Секст е с една година по-възрастен от по-големия си братовчед — сина, който брат ми Секст задържа при себе си — и именно той ще бъде първият от своето поколение Юлий Цезари, който ще може да встъпи в консулска длъжност. Искам да бъде избран консул още щом това стане възможно по закон — дванайсет години, след като е влязъл в Сената, и четиридесет и две, след като се е родил. Той ще бъде първият Юлий от четиристотин години насам, заел най-висшия държавен пост в Рим. Настоявам тази чест да се падне на него и единствено на него! Иначе още на следващата година ще бъде избран племенникът ми Луций и възможността ще бъде пропусната.