— Точно така. И от свое име, и от негово име трябва да ти кажа още сега, Гай Марий, ще ни е нужна помощта ти да бъдем избрани. В замяна на това ще ти помогнем с всичко по силите си ти да получиш исканата земя.
Марий измъкна от ръкава си навит къс хартия.
— Вече съм се погрижил за това-онова. Просто надрасках в най-общи линии бъдещия проектозакон. За нещастие не съм от големите римски законодатели. За разлика от теб. А пък Главция — надявам се няма да го приемеш като лична обида — е най-големият гений в цялата история на законодателството. Дали вие двамата не бихте могли да превърнете моите нахвърляни бележчици в завършен закон?
— Ти ни помогни да се доберем до желаните служби, Гай Марий, пък аз мога да те уверя, че ще си получиш исканите закони.
Ясно пролича какво безгранично облекчение обзе цялото едро и пращящо от здраве тяло на Марий.
— Само да свършим с реформата ми, Луций Апулей, и повече дори няма да мисля да ставам за седми път консул.
— Седми път ли?
— Преди години ми беше предречено, че ще бъда седем пъти римски консул.
Сатурнин се засмя.
— Че защо не? Никой никога не е помислял, че един-единствен човек ще може да бъде шест пъти консул. А ето, че ти ще успееш.
Изборите за новата колегия на народните трибуни се проведоха по времето, когато Гай Марий и Катул Цезар водеха армиите си на юг към Рим, за да проведат общия си триумф. На Форума събитията се развиваха твърде интересно. За десетте места на трибуни се бяха кандидатирали тридесет души, а от тях повече от половината бяха креатури на майсторите на политиката, така че предизборната кампания се оказа повече от ожесточена.
Главция, който стоеше начело на все още действащата колегия на трибуните, трябваше лично да организира изборите за своите наследници. Ако центуриите вече бяха избрали консулите и прегорите, тази му роля щеше да се поеме от друг, защото при евентуалното му избиране за претор, той щеше да изгуби пълномощията си на трибун.
Самите избори се проведоха както винаги в Кладенеца на комициите. Главция председателстваше от рострата, а деветимата му колеги теглеха жребия в какъв точно ред ще гласуват тридесет и петте триби. После, когато дойдеше редът на тази или онази, те приемаха резултатите от изборите вътре в нея.
Доста пари се бяха прехвърлили от едни ръце в други — част от тях в подкрепа на Сатурниновата кауза, но в огромния си дял — от името на никому неизвестните кандидатчета, които си бяха подбрали майсторите на политиката. Всеки по-богат човек от предните редици на консерваторите се беше бръкнал дълбоко в кесията, за да може да получи своите гласове някой напълно неизвестен кандидат, като например Квинт Ноний от Пиценум, който освен с консервативните си възгледи не можеше да се похвали с нищо друго. Макар че Сула нямаше абсолютно никакъв пръст в избирането му от цензорите за сенатор, още по-малко в представянето на кандидатурата му за народен трибун, Квинт Ноний му се падаше далечен роднина, по-точно беше брат на Сулановия зет. Именно когато Корнелия Сула се беше омъжила преди години за един от представителите на богатата фамилия на Нониите, истински големци за мащабите на Пиценум, на девера й беше хрумнала идеята и той да опита късмета си по пътеката на честта. Всъщност погледите бяха устремени предимно към племенника на Сула, но чичото Квинт Ноний реши да се пробва преди него.
Изборите бяха пълни с изненади. Една такава изненада беше, че Квинт Ноний беше избран от първите. Докато Луций Апулей Сатурнин не беше избран изобщо, народните трибуни открай време са били десет на брой, а Сатурнин се оказа единадесети в класирането.
— Не мога да го повярвам! — Хвана се за главата Сатурнин, щом двамата се събраха с Главция. — Просто не мога да го повярвам! Какво се е случило?
И Главция се въсеше не по-малко от него, защото с провала на приятеля му силно намаляваха и собствените му шансове да стане претор. Но в следващия миг той вдигна рамене, потупа окуражително Сатурнин по гърба и тръгна да слиза от рострата.
— Ти не се тревожи, току-виж сме я наредили някак в последния момент.
— Какво можеш да наредиш с едни изборни резултати, които вече са известни? — чудеше се Сатурнин. — Не, Гай Сервилий, не успях!
— Ще се видим след малко — точно тук на това място. Не бързай да се връщаш вкъщи — предупреди го Главция и със забързана крачка се изгуби в тълпата.