Още в мига, в който чу името си сред избраните, новият народен трибун Квинт Ноний се завтече към скъпия си нов дом в Карина. Там го чакаха жена му, снаха му Корнелия Сула и племенникът му, умиращи от нетърпение да чуят изборните резултати, за които и не таяха особен оптимизъм.
Оказа се обаче, че да се напусне Форумът, не е толкова лесно, колкото беше предполагал Квинт Ноний. На всеки две-три крачки той беше спиран от някого, за да получи поредните искрени поздравления от доброжелателите си, така че народният трибун се оказа като пленник насред площада, задължен да отговаря на въпроси и да се усмихва, да подава ръка на стотици непознати.
Един по един хората, които го придружаваха, се изгубиха в множеството и най-накрая, когато Квинт Ноний успя да се добере до една от страничните улички и да тръгне с бодра крачка към дома си, с него бяха останали само трима от най-близките му приятели, живеещи също в Карина. В един миг отнякъде изникнаха дузина едри мъжаги, въоръжени с тояги, които заплашително се насочиха към групичката. Един от приятелите на Ноний успя да се измъкне навреме и хукна обратно към Форума, за да вика за помощ. За негово учудване обаче площадът се оказа едва ли не пуст. За щастие Сатурнин и Главция се навъртаха още около рострата, където разговаряха с разни непознати. Главция беше зачервен и косата му се беше разрошила. Когато чуха виковете за помощ, всички насъбрали се при рострата хукнаха към мястото на произшествието. Но беше твърде късно. Квинт Ноний и двамата му приятели бяха пребити до смърт.
— Едепол! — възкликна Главция, като стана на крака, уверил се, че Квинт Ноний е наистина мъртъв. — Квинт Ноний току-що беше избран за народен трибун, а аз бях служителят, натоварен с провеждането на изборите. — Той се намръщи. — Луций Апулей, ще се погрижиш ли тялото на Квинт Ноний да бъде откарано у дома му? Аз самият ще се върна на Форума, за да разреша тази избирателна дилема.
Ужасът и изненадата да се натъкнат на Квинт Ноний и двамата му приятели, удавили се в собствената си кръв, беше лишило всички присъстващи, дори Сатурнин, от способността да разсъждават; дори Сатурнин не усети неподправения фалш в тона на приятеля си. Застанал на опразнената ростра и викайки насред опразнения Форум, Гай Сервилий Главция оповести убийството на новоизбрания народен трибун Квинт Ноний. След това заяви, че на мястото на Квинт Ноний в колегията на трибуните трябва да влезе останалият единадесети по ред при изборите, сиреч Луций Апулей Сатурнин.
— Всичко си дойде по местата — потри доволно ръце Главция по-късно през деня, докато вечеряше у Сатурнин. — Вече си законно избран народен трибун, заел мястото на покойния Квинт Ноний.
Откакто преди време му бяха скалъпили онова грозно обвинение, че е спекулирал със зърно в Остия, Сатурнин уж беше позабравил всякакви скрупули, но ето, че Главция го изненадваше, нещо повече — ужасяваше го.
— Не си го направил! — възкликна той.
Главция допря пръст до устните си и му се усмихна изпод вежди. В усмивката му можеше да се открие нещо зверско и заплашително.
— Ако искаш да не ти говоря лъжи, Луций Апулей, най-добре не ме питай нищо.
— Най-срамното е, че човекът си беше много свестен.
— Така си е, свестен беше. Но лош му бил късметът — да бъде убита насред улицата. Какво да се прави, той беше единственият от трибуните, живеещ в Карина. На Палатина е по-трудно да се организира подобно нещо — хората са много малко и жертвата може по-лесно да избяга.
Сатурнин въздъхна и вдигна рамене в жест на безсилие.
— Сигурно си прав. Най-важно е, че аз влязох в колегията. Благодаря за помощта ти, Гай Сервилий.
— Не мисли повече за това — посъветва го Главция.
Скандалът беше прекалено голям, за да утихне за ден-два, но бе напълно невъзможно да се докаже участието на Сатурнин в зловещото покушение. Още повече, че оцелелият приятел на убития лично беше свидетелствал, че по време на убийството и Сатурнин, и Главция са се намирали в долния край на Форума. Хората си говореха какво ли не, но никой не си мръдваше пръста за нищо. А когато Ахенобарб Понтифекс Максимус поиска изборите да бъдат проведени наново, никой не го подкрепи. Главция беше създал прецедент, при това никога преди в римската история не се беше случвал подобен инцидент, затова и никой не знаеше как точно трябва да реагира.
— Да се говори е лесно! — заяви той на поредното заседание на Сената. — Твърденията, че аз или Луций Апулей сме били замесени в убийството на Квинт Ноний, не почиват на абсолютно никакви факти. А що се отнася до това, защо съм сложил на мястото на покойния народен трибун жив кандидат, тук мога да кажа с чиста съвест, че съм изпълнявал единствено дълга си на председател на изборната комисия. И то не с приказки, а с дела! Никой не може да оспори факта, че изборите протекоха напълно нормално и че Луций Апулей беше поставен на единадесето място в класирането. Това, че използвах първата удала ми се възможност да сложа Луций Апулей на мястото на Квинт Ноний в колегията на народните трибуни, беше колкото логично, толкова и необходимо да не се създават несигурност и безредици в бъдеще. Вчера специално свиках концио на плебейското събрание и там действията ми бяха подкрепени единодушно — всеки, който се съмнява, може да провери в протоколите. Според мен, назначени отци, подобен спор е безполезен, още повече — безпричинен. За мен случаят е приключен.