И с това Гай Сервилий Главция затвори устите на противниците си.
Гай Марий и Квинт Лутаций Катул Цезар честваха заедно своя триумф на първия ден от декември. Само на един гений би му хрумнала идеята двата триумфа да бъдат обединени в един. За никого нямаше да има и съмнение, че Катул Цезар, чиято колесница трябваше през цялото време да се тътри зад тази на консула, е бил последната дупка на кавала, и малцина си правеха труда да споменават името му редом с това на Гай Марий. Луций Корнелий Сула, който както предния път беше главният отговорник за провеждането на парадното шествие, дори си беше позволил нетактичността на една от подвижните платформи да нареди актьори, пресъздаващи сцената как Гай Марий великодушно позволява на Катул Цезар да прибере тридесет и пет кимврийски знамена, защото той самият вече си бил набрал толкова в Трансалпийска Галия.
Пред Сената, който се събра по-късно същия ден в храма на Юпитер Оптимус Максимус, Марий държа пламенна реч, в която се хвалеше за римското гражданство, което беше подарил на войниците от Камеринум, както и за решението си да разреши веднъж завинаги въпроса с войнствените саласи, като създаде колония от ветерани в градчето Епоредия. Когато обяви публично намерението си да се кандидатира за шести последователен път за римски консул, в залата се разнесе къде тропане, къде мърморене, къде викове на протест или подкрепа. Оказа се, че радостните викове са много повече. Когато присъстващите най-после се успокоиха, Марий се зарече да използва своя личен дял от плячката за построяването на нов храм, посветен на Честта и Доблестта; храмът щял да се издигне на Капитолия и в него щели да бъдат оставени на съхранение всички трофеи, които той и армията му били пленили от варварите. Марий щял да построи подобен храм, пак на Честта и Доблестта, в Олимпия в Гърция.
На Катул Цезар му се свиваше сърцето от мъка, като слушаше тези гръмки обещания на Марий. Ако той самият държеше на репутацията си, трябваше да се раздели със спечеленото при Верцела, за да го вложи в някакво подобно дело, угодно на боговете, и да забрави за кесията си — от която нямаше защо да се срамува, но пък и с която не можеше да се мери с хора като Марий.
Никого не изненада фактът, че центуриатните комиции наистина избраха Гай Марий за шести път за консул, при това отново първи консул. Не само че вече никой не се съмняваше в неговото призвание на Пръв сред римляните, но дори се дочуваха гласове, че Гай Марий е третият основател на Рим. Първият основател на Рим естествено беше самият Ромул. За втори основател се смяташе Марк Фурий Камил, на когото цяла Италия дължеше изгонването на галите триста години по-рано. Ето защо на народа му изглеждаше напълно естествено Гай Марий да бъде обявен за третия основател на Рим, след като беше спрял новата, още по-могъща варварска вълна.
И все пак изборите за консули си криеха своите малки и големи изненади — Квинт Цецилий Прасчо Метел Нумидик не успя да се добере до второто консулско място. Всъщност в това се изразяваше новата победа на Марий, който знаеше как да я спечели. Преди изборите той беше обявил своята твърда подкрепа на Луций Валерий Флак и тъкмо той беше избран за втори консул. Флак заемаше един от най-важните свещенически постове в Рим — при това доживотен; той беше фламин Марциалис, личният свещенослужител на Марс, и дългите години на вярна служба към бога го беше превърнала в човек тих и скромен, свикнал да се подчинява. Идеалният партньор за свикналия да заповядва Гай Марий.
Това, че Гай Сервилий Главция беше избран за претор, вече не беше изненада за никого, защото цял Рим знаеше, че е човек на Марий, а и Марий беше хвърлял с щедра ръка пари на избирателите. Изненадващо беше все пак, че пръв получи нужните гласове и като най-висш от шестимата новоизбрани претори щеше да бъде определен за претор урбанус.