— Работата е, че закъсняваме и още не сме успели да спечелим достатъчно хора на своя страна — жалваше се Метел Нумидик пред Катул Цезар, Ахенобарб Понтифекс Максимус, Малкия Прасчо Метел, Скавър, Луций Кота и чичо му Марк Кота. — Народът още не е готов да отхвърли Гай Марий — само заради него той ще се съгласи това нещо да се превърне в закон. И ние ще трябва да се закълнем. — Той чак потръпна при мисълта какво би го чакало. — А ако аз се закълна, ще трябва да удържа на думата си.
— Тогава подобен закон не трябва да минава — заключи простичко Ахенобарб.
— Няма нито един народен трибун, който да намери достатъчно смелост да наложи ветото си — поклати глава Марк Кота.
— Тогава ще трябва да се опрем на религията — предложи Скавър и изгледа многозначително Ахенобарб. — Щом като другата страна стигна дотам, че тръгна да използва религиозните вярвания на хората, не виждам защо и ние да не потърсим решение в римските култове.
— Мисля, че се сещам какво искаш да кажеш — кимна Ахенобарб.
— Аз пък не се сещам — призна си Луций Кота.
— Когато дойде време законопроектът да бъде гласуван, авгурите трябва да се уверят, че според божествените предзнаменования събранието има съгласието на боговете. Е, ние пък ще направим така, че всички ауспиции да се окажат неблагоприятни, за каквото и да е събрание — обясни Ахенобарб. — И така ще продължаваме да си откриваме неблагоприятни предзнаменования, докато някой от трибуните не намери достатъчно кураж да наложи вето на религиозни основания. Това ще унищожи закона, защото народът не е свикнал да чака и цялата история ще му омръзне.
Планът беше приведен в действие: предзнаменованията бяха обявени за неблагоприятни от авгурите. За нещастие на боните обаче Луций Апулей Сатурнин също беше авгур — малко обезщетение за несправедливо отнесеното унижение с изгонването му от Сената преди години, за което обезщетение Скавър беше настоявал лично. Естествено Сатурнин не споделяше мнението на колегите си.
— Това е някакъв заговор! — обърна се той към плебса, който се беше събрал в Кладенеца на комициите. — Погледнете ги само — всички до един правят мили очички на майсторите на политиката! Нищо им няма на ауспициите — това е просто опит да се сломи силата на народа! Всички знаем, че и Скавър Принцепс Сенатус, и Метел Нумидик, и Катул са готови на всякакви подли ходове, за да лишат войниците от заслуженото — а това днес само доказва, че за хора като тях мярка не съществува! Те си позволяват дори произволно да тълкуват волята на боговете!
Народът повярва на Сатурнин, който предвидливо беше пуснал своите гладиатори сред множеството. Когато един от народните трибуни се опита да наложи вето върху провеждането на събранието, обосновавайки се на неблагоприятните ауспиции, добавяйки от свое име, че лично бил чул гръм отдясно и че всеки закон, приет този ден ще бъде нефас, сиреч богохулствен, хората на Сатурнин влязоха в действие. Докато Сатурнин обявяваше с гръмливия си глас от рострата, че няма да позволи никакво вето, едрите му момчета грабнаха безпомощния трибун под мишниците и набързо го отнесоха по Кливус Аргентариус до Лаутумийската тъмница, където той трябваше да изчака събранието да свърши. Вторият аграрен законопроект беше поставен за гласуване и трибите го превърнаха със своя вот в закон. Причината за това беше тъкмо тази непозната допреди клауза за задължителната клетва, която имаше с какво да заинтригува редовните участници в плебейските събрания; не беше ли интересно да се види кой ще се осмели да не приеме закона, как ще му се отрази, как ще реагира Сенатът като цяло? Очертаваше се зрелище, което не беше за изпускане! Настроенията на плебса отново се ръководеха от любопитството и страха от скуката.
В деня, след като новият аграрен закон беше приет, Метел Нумидик се изправи пред Сената и с присъщото си достойнство заяви, че няма да даде клетва.
— Съвестта ми, принципите ми, животът ми — всички те не ми позволяват да взема противното решение! — викаше той на колегите си сенатори. — Ще си платя глобата и ще замина в изгнание на остров Родос. Но никога няма да положа такава клетва. Надявам се всички да ме чувате добре, назначени отци. Аз… няма… да положа тази клетва. Не мога да дам дума, че ще спазвам един закон, който влиза в пълно противоречие с цялата ми житейска философия. Кога човек е по-голям клетвопрестъпник? Кое е по-сериозното престъпление — да се закълна да спазвам един закон, който е настроен против мен самия, или да откажа да се закълна? Разбира се, вие можете да си отговорите на същия въпрос, както сметнете за добре. Според мен отговорът е, че по-голямо престъпление би било да се закълна. Затова искам да знаеш, Луций Апулей Сатурнин, както и ти, Гай Марий, че аз няма да положа клетва! Предпочитам да си платя глобата и да отида в изгнание.