Едва ли не опиянен от радост при мисълта, че е спечелил целия Сенат на своя страна, Марий се качи тържествено на подиума, и застана пред куриатния си стол от слонова кост, за да завърши, както подобава, речта си.
— Аз самият ще положа клетва пръв — заяви той и гласът му прозвуча като глас на мъдрец. — И ако аз, Гай Марий, първи консул в продължение на четири последователни мандата, съм готов да се закълна, то какво би могло да ви спре вас, останалите? Вече съм разговарял с жреците от колегията на двата зъба и те обещаха храмът на Семо Санк Дий Фидий да бъде готов за нужната церемония. А и храмът не е чак толкова далеч оттук. Е, кой ще ме последва?
Сред сенаторите се дочуха въздишки, тук-там започнаха да мърморят, столовете по задните редици заскърцаха и един след друг сенаторите от дъното на залата започнаха да стават от местата си.
— Един въпрос, Гай Марий — обади се изведнъж Скавър.
Сенатът утихна. Марий кимна.
— Бих искал да чуя твоето лично мнение, Гай Марий. Не мнението ти на римски консул, а на обикновен римски гражданин.
— Ако личното ми мнение наистина може да значи нещо за теб, Марк Емилий, естествено, че ще го чуеш. И какво искаш по-точно да узнаеш?
— Ти лично как мислиш? — запита го Скавър така, че всички в Сената добре да чуят въпроса му. — Дали, като се имат предвид събитията преди и по време на гласуването й, лекс Апулея агрария секунда е наистина валидна?
Мълчание. Пълно мълчание. Никой не смееше да диша. Дори Гай Марий, който за сетен път се убеди, че с присъщата си самонадеяност е навлязъл в дебри, откъдето ще му бъде трудно да се измъкне без чужда помощ.
— Може би искаш да повторя въпроса си, Гай Марий? — попита го с най-любезен тон Скавър.
Марий показа връхчето на езика си, за да оближе болезнено пресъхналите си устни. „А сега накъде? Най-после се подхлъзна, Гай Марий. Падна в капана и няма кой да те извади. Как можах толкова време да не помисля какво да отговоря на един въпрос, който беше съвсем логично да бъде зададен? При това от единствения човек в целия Сенат с мозък в главата? Да не би изведнъж да съм се сметнал за толкова умен, че дори да не се огледам къде стъпвам? Този въпрос нямаше как да не бъде зададен! А аз дори не съм и помислил как да отговоря. Цели три дни мислих и не се сетих за подобна ситуация. Е, няма голям избор. Скавър ме е стиснал за оная работа и докато я държи в ръката си, ще трябва да играя, както на него му е угодно. Нямам избор. Ще трябва сега да заявя пред целия Сенат, че лично смятам закона за невалиден. Ако не го сторя, никой няма да положи клетва. Аз самият ги накарах да помислят, че законът е съмнителен, за да си кажат, че и да се закълнат, това може да остане без последствия. Ако сега се отметна, ще ги загубя веднъж завинаги. Но ако кажа, че смятам закона за недействителен, ще изгубя самия себе си.“
Марий погледна към пейката на народните трибуни. Луций Апулей Сатурнин се беше привел напред, преплел пръсти, изопнал лице и оголил зъбите си в нервна усмивка.
„Ако кажа, че смятам закона за недействителен, ще изгубя завинаги човека, от когото имам най-голяма нужда сега. Ще изгубя и най-големия законодател в историята на Рим — Главция… Тримата заедно можехме да вдъхнем нов живот на цяла обединена Италия, независимо дали на майсторите на политиката им се харесва или не. Но ако кажа, че смятам закона за недействителен, и Сатурнин, и Главция ще ми обърнат гръб. И все пак… трябва да го кажа. Ако не го направя, тези куни няма да се закълнат и войниците ми няма да получат земята си. Това е всичко, което мога да спася — земя за войниците ми. Аз самият съм загубен. Загубен.“
Марий чу как зад гърба му столът на Главция изскърцва по мраморния под, но в същия миг половината сенатори надскочиха от местата си, сякаш бяха уловили претора в непозволен жест. Главция присви устни и заби безизразния си поглед в краката си. Марий обаче продължаваше да мълчи.
— Май трябва да ти повторя въпроса си, Гай Марий — рече Скавър. — Какво е личното ти мнение? Законът действителен или не?
— Мисля, че… — Марий се спря насред изречението си и се намръщи страховито. — Мисля, че е по-вероятно законът да се окаже недействителен?
Скавър плесна с ръка по бедрото си.
— Благодаря ти, Гай Марий! — Стана от мястото си, обърна се назад и изгледа победоносно сенаторите по задните редове. После се извърна с лице към магистратите и изгледа сенаторите насреща си. — Е, назначени отци, щом не друг, а самият Гай Марий, нашият герой — победител, смята лекс Апулея за невалидна, не виждам защо аз лично да не положа клетва! — Скавър се поклони последователно на Сатурнин и Главция. — Хайде, колеги — сенатори, аз, вашият Принцепс Сенатус, ви съветвам възможно най-бързо да се отправите към храма на Сема Санк Дий Фидий, за да свършим с тази работа!