— Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, на теб оставяме да останеш тук и да наблюдаваш докрай тази изморителна операция. Надявам се, че няма да избягаш от това си досадно задължение. Ето защо ти позволявам на теб по изключение да положиш клетва утре. Или дори вдругиден, ако и утрешният ден не ви стигне да свършите с броенето.
По устните на Марий заигра лукава усмивчица.
Но Скавър не беше човек, който само ще се усмихне на подобна абсурдна ситуация. Той отпусна глава назад и избухна в своя весел смях, с който го познаваха всички в Рим.
Към края на пролетта Сула се върна от Италийска Галия и веднага щом си взе банята и се облече в чисти дрехи, отиде да види Гай Марий. И както беше очаквал, го завари в ужасно настроение. Дори и в най-северните части на Италия, толкова далеч от Рим, отдавна бяха достигнали новините за събитията около лекс Апулея. Затова и на самия Марий не му трябваше да разправя цялата история отначало. На двамата им стигаше да си разменят един поглед и без да казват нито дума, вече знаеха какво мисли другият по въпроса.
Естествено, когато вълнението от срещата им попремина и двамата изпиха по някоя и друга чаша хубаво вино, Сула отвори въпрос за случилото се по време на дългото му отсъствие.
— Популярността ти е паднала твърде много.
— Знам, Луций Корнелий.
— И всичко е заради Сатурнин, чувам.
Марий въздъхна.
— Е, не мога да му се сърдя за това, че ме мрази повече от всеки друг, нали? Вече е държал поне петдесет пъти реч от рострата, при това всеки път на заседания на плебейското събрание. Няма човек, който да не ме обвинява, че съм го предал. В действителност Сатурнин е блестящ оратор и тълпите вече са дълбоко убедени, че съм най-големият жив предател на земята. При това, като казвам тълпи, имам предвид тълпи. Вече не става дума само за традиционните зяпачи по Форума, но за хора от третата, четвъртата, петата класа, които са до такава степен привлечени от личността му, че всеки път, когато имат свободно време, идват да го слушат.
— А той наистина ли говори толкова често? — зачуди се Сула.
— Говори абсолютно всеки ден!
Сула чак подсвирна от удивление.
— Ето ти още една новост в аналите на Форума! Всеки ден… Дори когато вали? Все на официални заседания или понякога ей така?
— Всеки ден. По едно време върховният понтифекс нареди на градския претор — а той е личният приятел на Сатурнин Главция — да каже на Сатурнин, че не могат да се държат речи по празници, пазарни дни или в дните, когато плебейското събрание по закон не може да бъде свикано. Главция се подчини, но Сатурнин се направи, че нищо не е чул. И понеже в момента е и народен трибун, никой не се е опитал насериозно да го разкара от трибуната. — Марий се намръщи, сякаш това го притесняваше. — Става така, че неговата популярност непрекъснато расте. Вече има хора на Форума, които идват единствено и само да чуят поредната реч на Сатурнин. Този човек притежава някаква сила, която аз самият не знам как да нарека — мисля, че както винаги гърците са намерили най-точната дума — харизма. Народът усеща, че всеки път Сатурнин говори от сърце и именно това го привлича — все пак повечето слушатели са прости хора без познания по риторика и никой не забелязва как си мърда пръстчето любимецът им или как се клати, докато ходи. Не, всички слушат с огромно внимание и всяка следваща дума ги кара да се вълнуват все повече и повече, докато накрая не го заглушат с невъздържаните си овации.
— Трябва да го държим под око, нали? — подхвърли Сула. По тона му личеше, че смята положението за изключително сериозно. — А ти защо го направи онова?
Сула искаше да чуе отговора от устата на Марий.
— Нямах друг избор, Луций Корнелий. Истината е, че не съм — как да го кажа — не съм достатъчно прозорлив, за да виждам навсякъде около себе си и да знам зад кой точно ъгъл ще ме издебне онзи хитрец Скавър. Хвана ме натясно и нямаше накъде да бягам. Няма как, трябва да си го призная.
— И все пак поне си получил най-важното — опита се да го утеши той. — Вторият закон вече е записан на таблиците, а аз лично се съмнявам плебейското събрание или дори трибутните комиции да пожелаят да го обявят за нищожен. Или поне така чувам, че стоят нещата.