— Това е добър знак, сигурна съм — успокояваше Юлия Марий. — С времето ще се пооправиш. Трябва ти само повече почивка.
— Но аз не мога да почивам толкова дълго! Всички ще си кажат, че се страхувам да се появя отново на сцената!
— Ако някой си направи труда да те посети, а не се съмнявам, че имаш достатъчно приятели да го направят, с очите си ще се увери, че наистина са те застигнали неприятности. Може и да не ти е приятно, но трябва да останеш тук поне докато се пооправиш — настояваше Юлия и по тона й личеше, че този път няма да търпи възражения. — Не, сега няма да спорим! Много добре знаеш, че съм права! Какво си мислиш, че ще постигнеш, ако се върнеш в това състояние в Рим, освен да получиш нов удар?
— Нищо — промърмори Марий и се отпусна отчаян на възглавницата. — Юлия, Юлия, как мога да се възстановя от нещо, което ме прави повече грозен, отколкото болен? А аз трябва да оздравея! Не мога да ги оставя да ме надвият, залогът вече е твърде голям!
— Никой не може да те надвие, Гай Марий — искрено го увери Юлия. — Само смъртта е способна да те победи, но пък и ударът не е сериозен, няма от какво толкова да се страхуваш. Парализата е само частична, може и да се махне. Ако си почиваш повече, не прекаляваш с физическите упражнения, ядеш по-умерено, не пиеш вино и престанеш да се тревожиш какво става в Рим, ще оздравееш много по-бързо.
Пролетта не паднаха никакви дъждове в Сицилия и Сардиния, дори в Римска Африка бяха съвсем редки. А после, тъкмо когато житата започнаха да надигат глави и да се оформят класовете, навсякъде рукнаха пороища: болести и наводнения унищожиха кажи-речи цялата реколта. Само от Африка потеглиха няколко кораба, натоварени със зърно, които стигнаха Остия и Путеоли. Това означаваше, че четвърта година подред Рим беше заплашен от повишаване цените на зърното, а все по-засилващият се недостиг заплашваше дори с глад.
Вторият консул и фламин Марциалис Луций Валерий Флак изведнъж установи, че в големите държавни складове при пристанището под самите скали на Авентина не е останала и крина жито, докато дори частниците прекупвачи по Викус Тускус разполагаха със съвсем ограничени количества. Всеки от търговците на зърно, с които има случай да се разговори Флак, беше на едно и също мнение — малкото останало жито ще бъде продавано за не по-малко от петдесет сестерции модият. Дори сред пролетариите да се намереха семейства, които да си позволят подобна баснословна сума, те щяха да се преброят на пръстите на едната ръка. Разбира се, имаше и други храни, при които изобилието си беше същото, както и преди. С тази разлика, че поради засилващата им се консумация от изгладняващите римляни и техните цени лека-полека се покачваха. Пък и стомахът на един римски гражданин е свикнал на хубав бял хляб и трудно би се задоволил с овесена каша и евтини зеленчуци, които се знаеха като предвестници на глада; силните и здравите щяха да оцелеят, но старците, малките деца и физически слабите скоро щяха да започнат да измират от недохранване.
Октомври месец римската беднотия започна да се вълнува, а по-заможните жители на града — да се тревожат за бъдещето. Защото да се лиши от хляб римският пролетариат беше перспектива, от която нямаше как да не се плашат всички, живеещи в допир с него. Много граждани от третата и четвъртата класа, които самите трудно биха си позволили да заплатят астрономическата цена на житото, започнаха да се въоръжават, за да бранят поопразнения си килер от ръцете на онези, които и килер нямаха.
Луций Валерий Флак свика на специално съвещание двамата куриатни едили, които отговаряха едновременно за закупуването от страна на държавата на евтино зърно и за неговото съхраняване и препредаване на гражданите. Тримата заедно отправиха молба към Сената да отпусне допълнителни суми от хазната, с които да се потърси зърно някъде извън пределите на римските провинции, при това зърно всякакво — просо, ечемик, каквото и да е, само да става на хляб. В Сената обаче още бяха малко онези, които наистина се тревожеха от положението — с годините на спокойствие и изолация от нисшите класи те бяха изгубили представа в каква опасност може да се превърне гладният народ.