Идваше време за избори, но никой не се наемаше да ги проведе, защото тълпите продължаваха да прииждат всеки ден на Форума, а складовете за жито, както и преди си оставаха все тъй празни. Вторият консул Флак настояваше изборите да изчакат Гай Марий да се възстанови и да дойде да ги проведе лично, освен ако болестта му не се окаже неизлечима. Макар и жрец на Марс, у Луций Валерий Флак нямаше и капчица войнственост, за да се залови с провеждането на избори в такава нездрава атмосфера.
Марк Антоний Оратор беше провел крайно успешна тригодишна кампания срещу пиратите по бреговете на Киликия и Памфилия. В присъщия си аристократичен стил той сложи официално край на войната с разбойниците на церемония в запазилия се като културна столица на Гърция красив и космополитен град Атина. В Гърция Антоний беше посетен от близкия си приятел Гай Мемий, който тъкмо се беше върнал в Рим след изтичането на управителския му мандат в Македония и се бе видял изправен пред Главциановия съд за злоупотреби заедно с Гай Флавий Фимбрия за зърнената афера. Фимбрия беше отнесъл по-голямото наказание, но за нещастие и Мемий беше обявен за виновен само с един глас повече. Беше избрал за място на заточение Атина, защото приятелят му Антоний беше прекарал доста време там, а пък тъкмо неговата помощ беше нужна за човек в положението на Мемий, който чакаше Сенатът да опрости присъдата му. Това, че бе успял да заплати огромната наложена му глоба, се дължеше на чиста случайност — като управител на Македония той бе плячкосал някакво село на скордиските и за своя огромна изненада беше попаднал на скривалище с не по-малко от сто таланта злато. Също както Цепион в Толоза, Мемий не виждаше причина защо и той да не присвои цялото злато за себе си. Известен дял получи и Антоний в Атина, за да може за няколко месеца да издейства помилването на Мемий, който победоносно се завърна и на стола си в Сената.
Понеже войната с пиратите вече беше завършена, Гай Мемий бе решил да мине през Атина, та да се върне в Рим заедно с победителя Марк Антоний. Благодарение на златото дружбата им беше по-крепка от всякога и двамата крояха планове да се кандидатират едновременно за консули.
Вече наближаваше краят на ноември и Антоний се беше разположил заедно с малката си армия на лагер на Марсово поле, очаквайки да му бъде отсъден триумф. Нещо, което Сенатът, събрал се този път за по-сигурно в храма на Белона, беше щастлив да му позволи. И все пак Антоний трябвало да потърпи до десетия ден на декември, защото още не се били провели изборите за народни трибуни и тълпите от бедняци продължавали да задръстват Форума. За щастие дългоочакваните избори се очакваше да минат всеки момент и новоизбраната колегия щеше да встъпи в длъжност както обикновено. Иначе Антоний трябваше да разбере, че при настоящото състояние на духовете в Рим, не може и да става дума за триумфални шествия.
На Антоний започваше да му се струва, че шансовете му да се кандидатира за консул съвсем намаляват. Защото преди да дойде времето за триумфа му, той трябваше да чака извън помериума, свещената граница на града; империумът му още беше в сила и това го поставяше в абсолютно същото положение, в което би поставило някой чужд владетел — Антоний нямаше право да прекрачва в Рим. А ако не влезеше в Рим, нямаше как да представи кандидатурата си за изборите.
Успешно завършената война с пиратите обаче му беше спечелила голяма популярност сред търговците със зърно и всички останали конници, които имаха вземане-даване с Изтока, защото за пръв път от петдесет години насам източните брегове на Вътрешно море се оказваха безопасни и използваеми за римските кораби. Ако Антоний успееше да запише името си в списъка на кандидатите, той почти със сигурност щеше да бъде избран за първи консул, дори ако срещу него се изправеше Гай Марий. А въпреки че беше участвал в аферата на Фимбрия, Гай Мемий също имаше своите шансове, защото всички си спомняха колко упорито се беше борил навремето срещу Югурта, а после и срещу Цепион, когато последният върна съда за злоупотреби в ръцете на сенаторите. Както Катул Цезар говореше на Скавър Принцепс Сенатус, двамата заедно представляваха отбор, който щеше да си спечели гласовете на преобладаващото мнозинство конници в първата и втората класа — за боните Антоний и Мемий представляваха идеалната възможност Гай Марий най-после да бъде отстранен от консулството.