— Вижте само кой го казва! — зяпна го смаян Главция. Марий беше единственият човек в целия Сенат, от когото той не бе очаквал подобно възражение. — Как можеш, Гай Марий, толкова нагло да ме обвиняваш в опит за нарушаване на лекс Вилия, когато ти самият вече пет години подред се правиш сякаш законът изобщо не съществува? Ако лекс Вилия наистина е в сила, то там недвусмислено е казано, че един и същи човек не може да бъде избиран повторно за консул в рамките на десет години!
— Аз самият, Гай Сервилий, съм се явил на изборите за консули един-единствен път по свое желание — обясни му Марий със спокоен тон. — В останалите случаи консулският мандат ми е бил връчен от римския Сенат и народ единствено заради германската опасност, при това три пъти ин абсенция! Когато държавата е изправена пред подобна външна опасност, естествено, че всякакви традиции, дори закони, трябва да отстъпят на заден план. Но тъй като опасността повече не съществува, то и ние трябва да прекратим с извънредните мерки.
— Ха-ха-ха! — изсмя се от мястото си Метел, напълно в духа на предишното си изказване.
— Мирът вече е дошъл, назначени отци — обърна се към сенаторите Марий, сякаш нищо не беше чул. — На нас ни остава само да се върнем към мирното си ежедневие и да си вършим работата, така както сме го правили преди войната. Гай Сервилий, законът забранява ти да се кандидатираш за консул тази, следващата и по-следващата година. И като лично отговорен за провеждането на изборите, аз няма да позволя ти да се явиш на тези избори. Нека това ти послужи като предупреждение. Надявам се да не приемеш думите ми лично. Става дума единствено за законите, а ти сам притежаваш талант на законодател, затова Рим и за в бъдеще ще има нужда от услугите ти. Но човек не може да създава закони, без сам да ги спазва.
— Казвах ти! — чу се гласът на Сатурнин.
— Той не може да ме спре, нито ще ме спре някой друг — отвърна му Главция така, че целият Сенат да го чуе.
— Ще те спре — поклати глава Сатурнин.
— Колкото до теб, Луций Апулей — обърна се към пейката на народните трибуни Марий, — за теб пък чувам, че си щял да се кандидатираш за трети път за народен трибун. Това не противоречи на никой закон, затова и не мога да те спря. Но мога все пак да отбележа нещо. Недей се опитва да влагаш ново значение на думата „демагог“. Това, което ти продължаваш вече няколко месеца да правиш пред очите на всички ни, противоречи на политическата съвест, която би трябвало да има един римски сенатор. Ние, римляните, разполагаме с достатъчно закони, да не говорим, че притежаваме талант да създадем нови, ако подобни са нужни за по-нататъшното управление на държавата или за защитата на римските интереси. Затова, мисля, няма абсолютно никакъв смисъл да се използва за политически цели неосведомеността на нисшите класи. Бедните са невинни люде, които не бива да бъдат корумпирани за целите на тоя или оня. Наш дълг е да се грижим за тях, не да ги използваме за собствените си цели.
— Свърши ли? — попита Сатурнин.
— Свърших, Луций Апулей — каза Марий и по интонацията му човек можеше да си направи различни заключения.
„Това беше. Всичко си дойде на мястото“ — мислеше си Марий, докато вървеше към дома си. Специално си беше изработил нова походка, която да прикрива частичната парализа на левия му крак. Сега му се струваха и странни, и мъчителни няколкото месеца, прекарани в Кума, когато трябваше да се крие от хората и почти да не приема посетители. Нямаше гостенин, който да не го гледа с ужас, съжаление или пък, напротив, с едва прикрито задоволство. Най-непоносими се оказваха близките и приятелите му, като Публий Рутилий например, които го обичаха твърде много, за да не скърбят за нещастието му. Милата Юлия се беше превърнала в същински тиранин и беше забранила абсолютно на всички, дори на Публий Рутилий, да говорят пред мъжа й за политика или за дела. Така Марий не беше чул нищо за зърнената криза, нито за ухажването на масите от Сатурнин. Животът му се ограничаваше в това да спазва диета, да прави упражнения и да чете класически автори. Вместо една хубава пържола с малко хлебец Марий трябваше да се тъпче с печена диня, защото Юлия била чула отнякъде, че това пречиствало бъбреците и пикочния мехур; вместо да ходи всеки ден в Курия Хостилия, го караха да се разхожда от Бая до Мизенум и обратно; вместо да чете сенатските бюлетини и кореспонденцията си с провинцията, по цял следобед трябваше да поглъща Изократ, Херодот и Тукидид, докато най-накрая не ги обяви и тримата за лъжци, защото героите им не били никакви хора на действието, ами книжни плъхове като самите автори.