И все пак лечението даваше известни резултати. Макар и бавно Марий започна да се пооправя. И все пак никога повече нямаше да бъде онзи здрав като бик Марий отпреди удара, никога повече нямаше да помръдне левия край на устата си, никога повече нямаше да скрие, че е уморен. В самото му тяло се беше наместил невидим враг, който издаваше всяка негова тайна пред чуждите погледи. Едва когато се примири с всички тези промени у себе си, Марий реши, че може и трябва да се върне в Рим. Юлия, която се учудваше колко търпелив може да бъде мъжът й, дори не се опита да го спре. Публий Рутилий беше спешно повикан и двамата с Марий тръгнаха заедно за Рим да се опитат да оправят, каквото могат.
Сатурнин нямаше да се спре насред пътя, разбира се, но си струваше да го предупреди. Колкото до Главция, него просто нямаше да позволи да изберат за консул, така че той не представляваше проблем. Сега поне изборите щяха да започнат — в деня преди декемврийските нони щеше да се гласува за народни трибуни, а на самите нони — за квестори, в същия ден, в който по традиция те трябваше да встъпят в длъжност. Това беше по-притеснителната част от изборите, защото и за трибуните, и за квесторите можеше да се гласува само на Форума, а тъкмо там всеки ден се събираше тълпата да псува на воля, да замерва с мръсотии сенатори и конници, да размахва юмруци и да слуша богоговейно речите на Сатурнин.
Гай Марий поне никой не го наруга, не го замери. Докато се връщаше у дома след това запомнящо се заседание на Сената, Марий можеше на всяка крачка да усети любовта на народа. Като се изключат сенаторите и може би богатите конници, в цял Рим нямаше да се намери човек, който да гледа накриво Гай Марий. Подобно на братята Гракхи и той се беше превърнал във всеобщия герой. Сега тълпата гледаше унищоженото му лице и плачеше от скръб; други пък го виждаха за пръв път в живота си и мислеха, че той винаги е изглеждал така, което още повече го издигаше в очите им. Никой обаче не посегна да го докосне, всички се отдръпваха крачка-две назад, за да го пропуснат през редиците си, а Марий вървеше между тези непознати хем горд, че е техният герой, хем с чувството, че все пак и той си е останал един от тях, че сърцето и душата му им принадлежат. А Сатурнин го наблюдаваше от рострата и се чудеше.
— Тълпата е истински феномен, нали? — питаше Сула Марий същата вечер на масата в компанията на Публий Рутилий Руф и Юлия.
— Знак за времето, в което живеем — рече Рутилий.
— Знак, че сме им изневерили — навъси се Марий. — Рим се нуждае от почивка. От времето на Гай Гракх непрекъснато изникват нови тревоги — Югурта, германите, скордиските, недоволството на италийците, робските въстания, пиратите, недостигът на зърно… списъкът е твърде дълъг. Трябва ни малко спокойствие, за да се погрижим за самия Рим, стига сме мислили за себе си. За щастие тази почивка ще дойде скоро. Само да се подобри снабдяването с жито.
— Имам да ви предам нещо от Аврелия — сети се внезапно Сула.
Марий, Юлия и Рутилий Руф, и тримата го погледнаха с любопитство.
— Ти да не би често да я посещаваш? — обади се веднага вуйчото пазач.
— Не говори такива работи, Публий Рутилий, няма нужда! Да, виждам я от време на време. Двамата с нея сме си като градски, затова и я навестявам. Вече от няколко години тя живее в Субура, а това винаги е бил моят свят — призна си без никакво стеснение той. — Още не съм забравил приятелите си там, а Аврелия ми е на път, не знам дали ме разбирате.
— А пък аз пак забравих да я поканя на вечеря! — затюхка се Юлия. — С адрес като нейния човек започва да не се сеща за нея.
— Свикнала е — успокои я Сула. — Нека бъдем искрени, на нея й харесва животът, който води. Само дето доста е откъсната от събитията на Форума, така че се налага аз да я просвещавам. Ти, Публий Рутилий, като истински вуйчо все гледаш как да я държиш настрана от проблемите. Но Аврелия е изключително интелигентна жена и не й е приятно да е неосведомена.
— И какво имаш да ни предадеш от нея? — попита Марий и отпи от чашата си с вода.
— Всъщност съобщението е от нейното приятелче Луций Декумий, онова странно човече, което отговаря за кръчмата на кръстопътя при тях. Това, което ни казва той, е горе-долу следното: „Ако си мислите, че сте видели какво значи тълпи на Форума, много се лъжете. В деня на трибунските избори морето ще се превърне в океан.“