— Именно. — Марий се отдалечи от стената. — Хайде, Луций Корнелий, време е да хванем бика за рогата.
— И да се надяваме все пак — усмихна се той, — че не са му увили слама около тях.
Никой в огромното множество не се опита да попречи на сенаторите и политически ориентираните римски граждани, които открай време гласуваха в трибите, да стигнат до Кладенеца на комициите и да се отдадат на работата си. Докато Марий се запътваше към рострата, Сула, заедно със събратята си патриции се изкачи на площадката пред Курията, откъдето да наблюдава събитията. Действителните гласоподаватели в плебейското събрание бяха като малък остров в океана от неми наблюдатели, наводнили Форума, при това на потънал остров, от който се показва само високата скала на рострата. Разбира се, сенаторите бяха предположили, че и този път ще си имат неприятности със Сатурниновата паплач, затова всеки беше скрил под тогата си я нож, я жилава пръчка. Най-войнствени се бяха оказали Цепион и приятелчетата му млади консерватори, но и поддръжниците на Сатурнин се бяха изгубили сред тълпата. На Форума беше дошъл да протестира цял беден Рим и ножовете и пръчките се оказаха по-скоро грешка.
Един по един пред изборните списъци и пред мълчаливия Марий се представиха двадесетте кандидати за народни трибуни. Пръв в редицата беше досегашният председател на колегията Луций Апулей Сатурнин. При появата му океанът от наблюдатели изпадна в еуфория и от радостните възгласи мнозина навярно останаха със спукани тъпанчета. Както забеляза Марий, доколкото му беше възможно да наблюдава лицето на Сатурнин, подобно посрещане изненадваше самия трибун. Лесно можеха да се прочетат мислите, които минаваха през главата му: казваше си какво може да постигне човек с толкова много последователи! Ако триста хиляди бедняци стояха твърдо зад гърба му, кой ли би се опрял на един народен трибун?
Останалите деветнадесет претенденти, които се представиха пред Марий, бяха посрещнати с мълчаливо безразличие. Сред тях личаха имената на Публий Фурий, Квинт Помпей Руф от Пиеценум, Секст Тиций, за когото се знаеше, че дедите му са били самнити, както и червенокосият, сивоок, с типично аристократичен вид Марк Порций Катон Салониан, внук на тускуланския селянин Катон Цензор и правнук на келт роб.
Последен в списъка беше не друг, а Луций Еквиций, самообявилият се за извънбрачен син на Тиберий Гракх, когото навремето в ролята си на римски цензор Метел Нумидик се бе опитал да изключи от състава на Ордо Еквестер. Тълпата отново полудя от радост, над площада заехтяха на вълни стотици хиляди човешки гласове. Пред очите на римския народ стоеше не друг, а отрокът на любимия Тиберий Гракх. Марий си каза, че метафората за добронамерения бик се е оказала много точна, защото неусетно тълпата се раздвижи и предните редици наобиколиха отдалеч Луций Еквиций, качил се на спасителната ростра и забравил сякаш за притегателните си способности. Лека-полека останалите най-отзад гласоподаватели започнаха да усещат натиска на множеството върху гърбовете си. Виждаше се, че те са готови всеки момент да побегнат в паника напред, макар че нямаше къде, само и само да се измъкнат от невидимото притегателно ядро, в което бяха попаднали.
На рострата всички стояха като парализирани, докато най-накрая парализираният Гай Марий излезе крачка пред останалите и вдигна ръце в недвусмислен жест: „СПРЕТЕ!“ И явно, че тълпата се подчини, защото напрежението отпред отслабна, а неусетно как похвалните възгласи се пренесоха по адрес на самия Гай Марий, Първия сред римляните, Третия основател на Рим, Победителя на германите.
— Бързо, глупако! — сопна се Марий на Сатурнин, който беше като изпаднал в транс насред невъобразимата врява. — Кажи, че си чул гръм, кажи каквото и да е и разпусни събранието! Ако не измъкнем навреме гласоподавателите от кладенеца, тълпата ще ги смаже! — Сатурнин не направи нищо, затова Марий заповяда да затръбят фанфарите и във внезапно настъпилата тишина отново протегна ръце нагоре. — Гласуването ще се проведе утре! Хайде, народе римски, върви си у дома! Всички да се разотиват!
И тълпите се разотидоха.
За щастие повечето от сенаторите бяха потърсили убежище вътре в самата Курия, накъдето се запъти и Марий, щом около рострата се поопразни и можеше да се върви. Сатурнин беше слязъл преди него от трибуната и без никакъв страх се беше изгубил в множеството, раздавайки усмивки и подавайки ръка на стотици други, сякаш беше някой от онези пизидийски мистици, вярващи в силата на хванатите ръце. Ами Главция, градският претор? Беше използвал това, че рострата се обезлюди и доволно наблюдаваше отгоре действията на приятеля си Сатурнин.