— Да се яви! — извика от мястото си Метел Капрарий.
— Да се яви — обърна се на свой ред Марий към Сатурнин.
И когато резултатите бяха прегледани, Луций Апулей беше на първо място сред претендентите и получаваше право на трети мандат като народен трибун. Сред избраните бяха Катон Салониан, Квинт Помпей Руф, Публий Фурий и Секст Тиций; на второ място в класирането обаче, само с три или четири гласа зад Сатурнин, идваше Луций Еквиций, някога роб, сега народен трибун.
— Тази година колегията на трибуните ще бъде послушна като роб — изсумтя презрително Катул Цезар. — Не само Катон Салониан, ами и истински освобожденец!
— Републиката е мъртва — съгласи се Ахенобарб Понтифекс Максимус, без да прикрива ненавистта си към Метел Капрарий.
— Е, какво толкова? — изблея Козльо. — Ти на мое място как щеше да постъпиш?
По стълбите на Сената се заизкачваха други сенатори, а въоръжените доброволци на Сула, които вече се бяха освободили от бойното си снаряжение, решиха, че могат да се покажат от Курията. Стълбите пред Сената се смятаха за най-безопасното място наоколо, нищо че по всичко личеше сега, след като героите бяха избрани, тълпата да се разотива мирно и тихо.
Цепион Младши се изплю по посока на Форума.
— За днес довиждане на сганта! — изкриви той лице в кисела гримаса. — Погледнете ги само: крадци, убийци, готови да изнасилят своите дъщери!
— Това не е сган, Квинт Сервилий — сряза го веднага Марий. — Това са римляни като нас, само че бедни и гладни. Никой не е крадец или убиец, но затова пък на всички им е дотегнало да ядат ряпа и овесена каша. Ти само се надявай нашият приятел Луций Еквиций да не им забърка още повече умовете. Дори на тези проклети избори народът се държа достойно, но като гледам как се качват цените на овеса и репите, нищо чудно следващия път да си имаме повече неприятности.
— О, виж, за това няма нужда да се тревожиш! — прекъсна го радостно Гай Мемий, който се радваше, че най-после народните трибуни са били избрани и кандидатурата им на двамата с Марк Антоний Оратор изглеждаше обещаваща. — Нещата се променят още в близките дни. Марк Антоний ми разправяше как нашите агенти в Римска Азия вече били закупили големи количества пшеница от някаква страна на север от Евксинския понт. Всеки момент се очаква първата флотилия от кораби да акостира в Путеоли.
Всички го зяпнаха с отворена уста.
— Е — направи своята ужасна гримаса Марий, забравил, че вече му е забранено да се усмихва иронично, — ние всички вече сме се убедили в способностите ти да виждаш отдалеч как върви въпросът със зърното, Гай Мемий, но все пак ми е чудно откъде ти ще разполагаш с информация, която се е оказала недостъпна за мен, първия консул, или дори за Марк Емилий, Принцепс Сенатус и куратор аноне вече четвърта година!
Около двадесет чифта очи се впериха в лицето на Гай Мемий и той тежко преглътна.
— Това не е никаква тайна, Гай Марий. Въпроса го обсъждахме с Марк Антоний още в Атина, когато той се връщаше от последното си пътуване до Пергам. Тогава се видяхме с някои от нашите прекупвачи на зърно и те ни съобщиха радостната вест.
— И защо толкова време Марк Антоний не си е направил труда да ми съобщи на мен, отговарящия за снабдяването със зърно? — попита го с леден глас Скавър.
— Ами предполагам, че и той като мен… просто е решил, че вече знаете. Търговците трябва да са писали до Сената, така че защо не сте получили още писмата им, нямам представа.
— Така ще да е, просто писмата не са пристигнали — намигна Марий на Скавър. — Приеми искрените ми благодарности, Гай Мемий, за тези щастливи новини, които ми донесе.
— Да, благодарим ти всички — кимна и Скавър, на когото настроението скоро се оправи.
— Само да се надяваме някоя буря да не вземе да прати и корабите, и зърното на дъното на морето — заключи Марий и като реши, че тълпата се е разпръснала достатъчно, пое по пътя си към дома, където го очакваха по-интересни разговори. — Утре ще се срещнем пак за квесторските избори. А вдругиден всички заедно ще отидем на Марсово поле да видим кой ще се кандидатира за консул и кой — за претор. Приятен ден на всички.
— Ти си кретен, Гай Мемий — даде глас на всеобщото мнение Катул Цезар от стола си.
Гай Мемий реши, че не си струва да води спорове с представители на висшата аристокрация, затова последва Гай Марий и се насочи към Марсово поле, за да посети Марк Антоний в специално наетата му вила и да му разкаже за събитията от деня. Докато вървеше по римските улици, в главата му минаваха всевъзможни мисли, но най-вече тази, как Марк Антоний можеше да си спечели още по-голяма популярност сред избирателите. Мемий щеше да прати агентите си сред центуриите, които щяха да се съберат два дни по-късно на Марсово поле, за да чуят имената на кандидатите за куриатните длъжности, и те щяха да разпространят навсякъде новината за идващите към Путеоли флотилии с жито. И, разбира се, лаврите щяха да отнесат самият той и Марк Антоний. Първата и втората класа може би нямаше да са особено доволни заради предписаните от закона занижени цени на зърното, но като се имаше предвид тристахилядната тълпа, видяна тези дни на Форума, и конниците щяха да благославят всекиго, напълнил стомасите на римската беднотия, преди да е станало твърде късно.