Призори в деня за представяне на кандидатурите в септата, Гай Мемий излезе от дома си на Палатина и с бодра крачка се насочи към Марсово поле, придружен от шумна компания приятели и клиенти, всички убедени, че Антоний ще победи на изборите. Без да обръщат внимание на режещия декемврийски студ, Мемий и компания си подмятаха шегички и весело се смееха, докато прекосяваха Форума. Като че ли едва когато попаднаха в сянката на портата Фонтиналис, усетиха, че денят е по-скоро мразовит, но пък от другата страна на Аркс ги чакаха облените в слънце ливади, а и нещо повече — изборната победа на Гай Мемий.
Към септата вървяха и много други любопитни римляни — къде на групички, къде по двойки, съвсем рядко сами. Всеки гражданин, който членуваше в достатъчно влиятелна центурия, обичаше да гласува на изборите, обкръжен от компания — това повдигаше допълнително неговата дигнитас.
Там, където пътят стигаше самото подножие на Квиринала и се съединяваше с Вия Лата, Гай Мемий и приятелите му се изравниха с голяма група от около петдесет души, начело на която вървеше не друг, а Гай Сервилий Главция.
Мемий се закова на мястото си, сякаш подобна среща го изненадваше неприятно.
— Къде си мислиш, че си тръгнал така облечен? — попита той и впери поглед в Главциановата тога кандида. Дрехата беше специално държана с дни на слънце, а после допълнително беше избелена с грижливо разтъркван по цялата повърхност натрошен тебешир. Подобна дреха можеше да се носи само ако се представяш за кандидат за обществена длъжност.
— Ами просто съм кандидат за консул — отговори му Главция.
— Много добре знаеш, че не си — напомни му Мемий.
— Напротив, съм!
— Гай Марий каза, че не можеш да се кандидатираш.
— Гай Марий казал, че не мога да се кандидатирам — имитира го подигравателно Главция, сетне демонстративно обърна гръб на Мемий и на висок глас, играейки ролята на незадоволен педераст, рече на придружителите си: — Гай Марий казал, че не мога! Бре! Бих казал, че е малко грубо, дето истинските мъже не могат, а разни хубави педалчета могат!
Размяната на реплики беше привлякла доста зяпачи, което беше естествено за подобна предизборна обстановка, когато най-голямото развлечение за страничните наблюдатели бе да гледат как се хапят един друг съперниците кандидати. В това, че сега Мемий и Главция се препираха далеч от пределите на септата, никой не виждаше нищо нередно, напротив — имаше повече място за зяпачите, които не преставаха да идват откъм Вия Лата.
Именно защото усещаше погледите на всички върху себе си, Гай Мемий не можеше да остане безразличен към последната забележка. Цял живот на него му се бяха подигравали не за друго, а защото беше красив — за всеки клюкар това, че един мъж е красив, можеше да означава само едно — щом е хубав, значи не можеш да му имаш доверие, значи предпочита момченца, значи е порочен и така нататък. Сега Главция бе сметнал за уместно да прибегне до такъв плосък намек пред очите на толкова много хора, при това все избиратели. О, поне този ден противниците на Гай Мемий трябваше да се въздържат от подобни забележки, които тъй и тъй му бяха дошли до гуша!
Съвсем разбираемо тогава, че на Гай Мемий му причерня пред очите. Преди някой от приятелите му да е предусетил какво му минава през ума, той притича няколко крачки напред, сложи ръка върху лявото рамо на Главция и с един замах свали снежнобялата му тога на земята. После, щом Главция се обърна да види кой го напада така изневиделица, Мемий замахна с юмрук и с поразителна точност уцели лявото му ухо. Ударът беше добре премерен и Главция се свлече на земята. Мемий се хвърли отгоре му и скоро и на двамата сенатори чистите тоги се овъргаляха в зимната кал. Оказа се обаче, че хората на Главция предвидливо са скрили под дрехите си сопи и тояги. Веднага наизвадиха оръжията си и започнаха да ги въртят над главите на Мемиевите приятели, които останаха като втрещени. Изненадали от подобна атака обаче, те скоро се разбягаха като пилци, надавайки викове за помощ и изоставяйки Мемий сам срещу тълпа озверели нападатели.