Както е типично за всички неутрални зрители, и сега никой не си мръдна пръста да се намеси, предпочитайки отдалеч да гледа какво има да става. И все пак до последния момент на зяпачите не им мина през ума, че рутинната свада между двама съперници сенатори може да се превърне в нещо повече. Пръчките в ръцете на Главциановите хора бяха изненада, но пък и отдавна се знаеше, че повечето кандидати плащат за въоръжена охрана.
Двама мъжаги награбиха Мемий за ръцете и го вдигнаха от земята. Докато сенаторът яростно се бореше да се изкопчи от прегръдката им, Главция също стана на крака и с яростен жест изрита унищожената си тога настрана. Без да каже нито дума, той грабна тоягата от ръцете на най-близкия си телохранител и изгледа дълго гърчещия се в ръцете на мъчителите си Мемий. Тоягата се вдигна нагоре към небето, все едно преторът имаше намерение да сече дърва, и в следващия миг се стовари с все сила върху хубавата глава на Гай Мемий. Дори когато Мемий се влече на земята, а Главция се наведе, за да може по-добре да удари втори, трети, четвърти път, никой не сметна за нужно да го спре. Удар след удар и красивото лице на Мемий се изгуби под потоците от кръв и мозък, които зашуртяха през натрошения му череп. Едва когато от противника му не беше останало кажи-речи нищо, Главция спря да налага безжизнения му труп.
По лицето на убиеца се изписа изражение на недоумение и дълбок потрес. Той захвърли окървавената тояга на земята и се обърна към приятеля си Гай Клавдий, посивял като пепел при вида на убития Мемий.
— Ще ме приютиш ли, докато намеря начин да се измъкна? — попита го.
Клавдий само кимна, без да е способен да пророни нито дума.
Едва сега някои от зрителите надигнаха глас, други се приближиха заплашително до групата около Главция. Много от свидетелите вече тичаха с все сили към септата, което напомни на Главция, че трябва на свой ред да хукне към Квиринала, последван от другарите си.
Сатурнин крачеше напред-назад из септата с изопнати докрай нерви заради незаконната кандидатура на Главция, когато до ушите му стигна грозната вест. По гневните искрици, които започнаха да святкат в очите на всички наоколо, му стана ясно, че няма да е изключено, ако най-добрият приятел на Главция също бъде принуден да отговаря за престъплението му. Младите сенатори и техните другари, сенаторските синчета, заплашително се размърдваха, към тях се присъединяваха един след друг и синовете на най-влиятелните конници в града, а отдалеч си личеше, че в центъра на всичко стои енигматичният Сула.
— Да се махаме — подкани го неспокойно Гай Сауфей, който предния ден беше избран за градски квестор.
— Прав си, да се махаме, докато е време — съгласи се Сатурнин, който нямаше как да не се притесни от гневните погледи край себе си.
Придружен от Гай Сауфей и пицентийския си довереник Тит Лабиен, Сатурнин бързо напусна септата. И без да му кажеха къде се е скрил Главция, той можеше да се сети — в дома на Гай Клавдий на Квиринала. Когато стигнаха до къщата обаче, тримата се натъкнаха на залостени врати. Трябваше да викат от улицата в продължение на няколко минути, преди Гай Клавдий да благоволи да отвори и да допусне тримата приятели.
— Къде е той? — попита Сатурнин.
— В кабинета — отговори Гай Клавдий. Личеше си, че е плакал.
— Тит Лабиен — обърна се към пицентиеца Сатурнин, — ако обичаш, иди намери Луций Еквиций. Все ще имаме нужда от услугите му, тълпата го харесва.
— Какво си замислил? — попита подозрително Лабиен.
— Ще ти кажа, като ми доведеш Луций Еквиций.
Главций седеше пребледнял й посърнал зад писалището на Гай Клавдий. Когато Сатурнин влезе, той вдигна глава, но не каза нищо.
— Защо, Гай Сервилий? Защо?
Главция потръпна от ужас.
— Не беше преднамерено. Просто… изгубих контрол над действията си.
— И изгуби всичките си шансове да управляваш Рим.