— Изгубих контрол — повтори той.
Предната вечер в същата тази къща Гай Клавдий беше вдигнал тържество в негова чест по случай представянето на кандидатурата на Главция за консул. Гай Клавдий беше подлизурко, който трудно би постигнал нещо на политическата сцена, затова още повече се възхищаваше на смелостта на Главция, който в гонене на амбициите си не се страхуваше дори да престъпи закона. Клавдий си бе рекъл, че най-подходящият начин да даде воля на възхищението си, ще бъде, ако похарчи голям дял от парите си за ознаменуване на бъдещия успех на Главция с пищно пиршество. Петдесетте мъже, които придружаваха Главция до септата, бяха все сред поканените на знаменателната вечеря, на която не присъстваше нито една жена. В резултат забавленията на мъжката компания бяха прераснали в същинска комедия, която можеше да се запомни най-вече с многото изпито вино и последвалите болки в жлъчката на този или онзи. На сутринта никой не можеше да каже, че се чувства добре, и все пак всички трябваше да изпратят Главция до септата. Единодушно беше решено, че тоягите могат и да свършат работа. Махмурлия както всички останали, Главция поне можеше да си позволи гореща баня като утеха след очистителното, което беше взел. После просто му увиха избелената тога и със зачервени очи и кънтяща глава той бе поел по пътя към славата.
Срещата със смеещия се Мемий с неговото красиво лице и спретнат вид беше нещо, което изопнатите нерви на чувстващия се и без това гузен Главция не можеха да понесат — особено като гледаше доволната усмивка на чувстващия се сигурен победител Гай Мемий. Затова когато той бе тръгнал да се прави на учуден, Главция реши да го постави на мястото му, а после, когато съперникът му нагло свали тогата от гърба му, просто излезе от кожата си. Но било, каквото било, миналото не можеше да се върне назад. Главата на Гай Мемий беше разбита, също както и плановете на убиеца му.
Мълчаливото присъствие на Сатурнин допълнително измъчваше приятеля му. Главция започваше да осъзнава истинските измерения на деянието си, даваше си сметка до какви последствия щеше да доведе то. Не само че беше сринал своята кариера, но навярно беше провалил завинаги и най-добрия си приятел. А това вече не можеше да се понесе.
— Че кажи нещо де, Луций Апулей! — възкликна най-накрая Главция.
Сатурнин тръсна глава и излезе от вцепенението, което го беше обзело.
— Мисля, че ни остава един-единствен изход — рече той спокойно. — Трябва да спечелим тълпата на наша страна, да я използваме и да принудим Сената да ни даде всичко, което искаме: достъп до желаните държавни постове, признаване на смекчаващи вината обстоятелства в твоя случай, гаранции, че никой от нас няма да бъде съден. Вече пратих Тит Лабиен да повика Луций Еквиций, защото с него ще ни е по-лесно да повлияем на масите. — Въздъхна тежко. — Щом се върне Лабиен, веднага тръгваме към Форума. Няма време за губене.
— Аз трябва ли да дойда с теб? — попита Главция.
— Не, ще стоите тук с приятелите и ще чакате. Нека Гай Клавдий въоръжи робите си. И няма да пускате никого в къщата, освен ако не ви извикам аз, Лабиен или Сауфей. — Сатурнин стана от стола си. — До вечерта Рим трябва да е в мои ръце. Иначе… и с мен е свършено.
— Най-добре ме остави, докато е време! — предложи изведнъж Главция. — Луций Апулей, няма нужда да стигаш дотам! Защо просто и ти не вдигнеш вой срещу мен, не осъдиш грозното деяние и не поискаш пръв главата ми! Това е единственият начин. Рим не е готов за нова форма на управление! Вярно, че народът е гладен. Вярно, че му е омръзнало от сегашните управници, но никой не е стигал дотам, че да чупи глави и да реже гърла. Могат да скандират името ти, докато им прегракнат гърлата, но никой няма да тръгне да убива заради теб.
— Тук бъркаш — възрази му Сатурнин, който имаше усещането, че върви върху вълна — земята под него ставаше мека и лека. — Гай Сервилий, хората, които се събираха тези дни на Форума, са няколко пъти повече от цяла една римска армия! Не видя ли как им треперят крачетата на нашите майстори на политиката? Не видя ли как Метел Капрарий се предаде пред Луций Еквиций? При това дори не се стигна до кръвопролитие! Навремето на Форума се ля кръв само заради желанието на няколко стотици римляни. Сега не става дума за стотици, а за стотици хиляди! Никой няма да посмее да се опълчи на подобно море от хора, на нас дори не ни трябва да се въоръжаваме, камо ли да хващаме враговете си за гърлата. Силата на нашите поддръжници е в техния брой! А аз мога да ги поведа след себе си, Гай Сервилий! Всичко, което ми е нужно, е способността ми да говоря пред тълпата! Ще докажа, че правото е на моята страна, ще накарам Луций Еквиций да й махне веднъж-дваж и ще я имам зад себе си. Кой ще посмее да спре човека, боравещ с най-огромната обсадна машина в света — народа? Сламените кукли от Сената ли?