— Баща ти каза, че можем да се оженим през април, преди рождения ти ден. Съгласна ли си?
Юлия леко се намръщи.
— Ами да, защо не, ако наистина настоява. Но ако зависеше от мен, бих желала това да стане по-рано, още през март. Винаги съм искала да се омъжа на празника на Анна Перенна.
Изборът й беше доста озадачаващ. Денят беше едновременно подходящ и напълно неподходящ за подобни церемонии. Празникът на Анна Перенна, който се честваше при първото пълнолуние в началото на март, беше изцяло свързан с луната и с вече отминалата Нова година. Самият ден беше благоприятен, но на следващия се гледаше с лошо око.
— Не се ли страхуваш да започнеш брачния си живот под лошо знамение? — попита той.
— Никак — твърдо отговори момичето. — Никакви знамения не биха могли да ни навредят.
Сложи ръката си върху неговата и го погледна в очите.
— Майка ми позволи да остана съвсем за кратко насаме с теб, а има един въпрос, който двамата трябва да обсъдим, преди да е дошла. Става дума за зестрата ми — усмивката й помръкна и тя замислено го изгледа. — Не мисля, че съвместният ни живот с теб, Гай Марий, ще се окаже лишен от радост и щастие, защото в твое лице виждам почтен и в същото време благоразумен човек. А някой ден ще се убедиш, че и аз по нищо не ти отстъпвам. Ако двамата съумеем да се уважаваме взаимно, сигурно ще бъдем щастливи. Но майка ми изрично настоява да получа своята зестра, за което пък баща ми никога не би посмял да отвори дума пред теб. Разбира се, подобна зестра ще ми е нужна, колкото да съм осигурена и да не завися изцяло от теб — все пак някой ден може да ти хрумне да се разделиш с мен. Баща ми обаче е толкова стъписан от твоята щедрост, че за нищо на света не би поискал повече. Така че му обещах сама да те помоля за това, и то преди майка ми да е дошла. Защото тя съвсем няма намерение да си мълчи.
В погледа й не се четеше алчност, а само загриженост.
— Навярно би могъл да отделиш известна сума, която, ако не се стигне до развод, ще остане колкото за мен, толкова и за теб самия. И едва ако се разделим, ще я взема.
Малката адвокатка! Римлянка до мозъка на костите си. Всяко изречение беше толкова добре премерено: хем да звучи невинно, хем да бъде убедително.
— Мисля, че е напълно възможно — съгласи се Марий.
— Ще направиш така, че докато съм ти жена, да нямам достъп до тези пари. Така всички ще знаят, че съм честна спрямо теб.
— Ако наистина е такова желанието ти, не виждам никакви пречки. Но не разбирам защо трябва да те лишавам от средства. С удоволствие още сега ще прехвърля част от имуществото си на твое име и ще разполагаш с него, както намериш за добре.
Тук Юлия не можа да се въздържи и се засмя.
— Все едно си избрал не мен, а Юлила! Не, благодаря ти, Гай Марий. Предпочитам всичко да бъде така, както го изисква етикетът — нежно му рече тя и приближи лице до неговото. — А сега ще ме целунеш ли, преди да е дошла майка ми?
Това й желание го обърка много повече от мисълта за зестрата й. Изведнъж си каза, че за нищо на света не бива в подобен миг да я разочарова или да я отблъсне от себе си. Но какво знаеше той за целувките, за ласките? В самооценките си като мъж никога не се беше интересувал от мнението на случайните си любовници и досега не се беше случвало някоя от тях да му заяви, че е добър или не в леглото и в прелюдиите преди него, и то не за друго, а защото самият Марий никога не беше обръщал внимание на ласките, с които даряваше тези си избраници за нощ — две. Освен това нямаше представа какво очаква една девойка от първата целувка на любимия си. Трябваше ли да я притисне до себе си и да я целуне с цялата страст, на която беше способен, или пък да се задоволи само с едно леко докосване, оставяйки милувките за по-късно? Кое бе по-уместно: чувствеността или уважението, след като тъй и тъй любовта не представлява друго, освен надежда за щастливо бъдеще? Юлия беше загадка, към която той не можеше сам да открие ключа; нямаше представа какво очакваше тя от него, нито какво желае. Единственото, което знаеше, бе, че иска да й се хареса.
В крайна сметка Марий пристъпи към нея и леко се наведе, защото тя беше необичайно висока за жена, и усети хладните й, меки като коприна, но плътно стиснати устни. Инстинктът бързо реши дилемата му и като затвори очи, той остави инициативата на девойката. За самата Юлия целувката беше нещо съвършено ново, желано, но в същото време непознато. Цезар и Марция се бяха погрижили да държат дъщерите си едва ли не под похлупак. Голямата, която отрано се беше отдала на учението и интелектуалните занимания, можеше и по нищо да не прилича на сестра си, но това не означаваше, че не изпитва силни чувства. И двете бяха способни на желание и страст, с тази разлика, че всяка щеше да ги прояви по свой начин.