Самият факт, че някакъв си римски сенатор се опитваше да вземе властта с помощта на градската паплач и да се обяви за цар, беше кощунство, към което никой не можеше да остане безразличен. Един миг и всички политически различия бяха забравени, всякакви фракции се разпаднаха; крайно консервативните сенатори заставаха рамо до рамо с върлите марианци единствено в името на това хищникът от Форума да бъде унищожен.
Дори насред приготовленията на малката му армия, към която още не се бяха присъединили изпратените да се въоръжат по домовете си, Сула не я забрави — не става дума за Далматика, а за Аврелия. Четирима ликтори бяха пратени възможно най-скоро да й занесат съобщението от вече бившия й сват, че трябва да се залости, както и да предупредят Луций Декумий никой от братството му да не се показва на Форума. Като знаеше що за човек е Луций Декумий, Сула можеше да е спокоен, че в ден на безредици, какъвто се очертаваше днешният, пазачите на кръстопътя нямаше да си губят времето на Форума да викат и да бият невинни минувачи, ами щяха да се отдадат на по-приятни и доходоносни занимания. Все пак струваше си да бъдат предупредени. Колкото до Аврелия, към нея Сула се чувстваше лично задължен.
Два часа по-късно всички бяха готови. Около храма на Белона стоеше голям двор, който открай време се знаеше като Вражата територия. Точно на средата на стълбите към входа на храма се издигаше квадратен каменен стълб, висок около четири стъпки. Когато Рим обявяваше честна и справедлива война на чужда държава — а коя война не беше чужда и справедлива, — се извикваше специален жрец, който да застане на стълбите и да метне копие точно над центъра на стълба, изпращайки го във Вражата територия. Никой не можеше да каже кога за пръв път е бил изпълнен този ритуал, но и той беше част от римските традиции, затова продължаваха да го спазват. Този ден обаче нямаше чужди държави, на които Рим да обявява война, имаше само един сенатски декрет, на който всички трябваше да се подчинят; затова и никакъв жрец не хвърли копие, ами Вражата територия се изпълни с чистокръвни римляни от първата и втората имуществени класи.
Гай Марий застана на самия ръб на площадката пред храма на Белона и се обърна към малката си армия:
— Помнете, че ние сме римляни и ни предстои да влезем в границите на Рим. Ще трябва да преминем свещения помериум. Ето защо не искам да прибягваме до легионите на Марк Антоний. Ние сами можем да се справим със ситуацията, никакви професионални войници не са ни нужни. Аз самият съм крайно против всяко излишно насилие и ви предупреждавам най-тържествено — особено по-младите сред вас, — че не трябва да пострада нито един невъоръжен човек. Под щитовете си дръжте тояги, с мечовете удряйте само откъм тъпата им страна. Там, където е възможно, ще отнемете дървото от ръката на човека срещу вас, ще приберете меча си и ще започнете да го биете с неговата пръчка. В центъра на Рим няма да се търкалят трупове! Това би обърнало завинаги късмета на републиката срещу нея, а това означава, че самата република няма да я бъде още дълго. Нашата цел днес е да предотвратим насилието, не да го пораждаме сами.
— Вие днес сте мои подчинени — продължаваше да говори Марий с най-сериозен тон, — но малцина сред вас са имали случай да служат под моето командване. Затова слушайте какво ви казвам, втори път няма да повтарям. Всеки, който не се подчини на моя заповед или на заповед на моите легати, ще бъде убит на място. Сега не е времето да се защитават интересите на една или друга фракция. Днес всички сме еднакво римляни и нищо повече от римляни. Знам, че много от вас ненавиждат пролетариите и изобщо всички бедни римляни. Но слушайте какво ви казвам: и пролетариите са римляни като нас, и техният живот е също толкова свещен и защитен от закона, колкото е моят, колкото е вашият. Няма да устройваме кървави бани! Ако видя някого от вас да подтиква към излишно насилие, аз лично ще вдигна меча си срещу него — а както чухте и както сами гласувахте, според условията в сенатския декрет, в случай че убия някой от вас, никой от наследниците ви няма да има право да иска възмездие от мен! Ще чакате заповеди само от двама души — от мен и от Луций Корнелий Сула. Декретът не упълномощава никой друг куриатен магистрат без моето съгласие за това. Никой да не напада, преди да е получил изрична заповед от мен или от Луций Корнелий. Ще пипаме възможно най-внимателно. Разбрано ли е?