— Само ти и аз, Принцепс Сенатус — рече Марий на Скавър. — Никой друг да не влиза.
Двамата потънаха в облаците прах и започнаха да обикалят един по един труповете с надеждата някъде да открият признаци на живот. Сатурнин беше уцелен толкова бързо и толкова точно, че дори не бе успял да вдигне ръце да се предпази; лицето му се беше скрило под дебел пласт строшени керемиди и когато двамата сенатори разчистиха над него безжизнените му очи, отново отправиха поглед нагоре, към зейналия таван. От праха, който бяха вдигнали керемидите и мазилката, миглите му бяха изгубили черния си цвят. Скавър се наведе да затвори очите му, но се отдръпна гнусливо: от праха, полепил се по очните ябълки, клепачите не искаха да помръднат. Луций Еквиций беше убит още по-жестоко — по цялото му тяло не се виждаше място, което да не е било насинено или разкървавено от паднала керемида, а на Марий и Скавър им трябваха няколко минути, преди да го извадят напълно изпод купчините натрошена сгурия. Сауфей, който бе успял да притича до един от ъглите, беше убит от някакъв заострен отломък. Изглежда, керемидата първо се беше ударила о пода, а след това част от нея бе изхвръкнала нагоре, за да се забоде като връх на копие във врата на нещастника. Толкова е бил остър ръбът на керемидата, че главата на Сауфей висеше отрязана наполовина. Тит Лабиен пък беше поразен от цяла керемида, ударила го с дългата си страна право в гръбначния стълб, разсичайки го на две, без дори да остави време на умиращия да разбере, че умира.
Марий и Скавър се спогледаха.
— Какво да правя с тия идиоти отвън? — попита Марий.
— Какво можеш да направиш?
Той надигна десния край на устата си в кисела физиономия.
— О, хайде сега, Принцепс Сенатус! Защо не вземеш и ти да подържиш малко от тежестта на раменете ми! Не си мисли, че ще ти позволя да си измиеш ръцете, сякаш нямаш нищо общо с цялата тази история. Или ще се държиш за мен до края, или ти обещавам, че събитията отпреди три дни ще ти изглеждат като част от женските празненства Бона Деа!
— Добре, добре! — на свой ред се ядоса Скавър. — Не съм казал, че няма да стоя до теб, как взимаш всичко буквално, селяко! Просто те попитах какво според теб можеш да направиш?
— Предвид пълномощията, които ми предоставя Сенатус Консултум, мога да правя всичко, което сметна за добре. Ако искам мога да арестувам всички герои, извършили това тук, ако искам, мога само да им тегля едно конско и да ги пратя по домовете им. Ти кое смяташ за по-подходящо в случая?
— По-подходящото в случая е да ги пратиш по домовете им. По-уместното би било да ги арестуваш по обвинение в убийство на римски граждани. Затворниците още не са били изправени пред съда, следователно, преди да бъдат убити, са се радвали на всички граждански привилегии.
Марий заигра с единствената си подвижна вежда.
— И как ми предлагаш да постъпя, Принцепс Сенатус? По подходящия начин или по уместния?
Скавър вдигна рамене.
— По подходящия, Гай Марий. Даваш си сметка не по-зле от мен. Ако тръгнеш да защитаваш в случая законите, ще забиеш толкова дълбоко клина в дънера на римското дърво, че току-виж целият свят се преобърнал надолу с главата.
Двамата се измъкнаха из задушливия прах и застанаха един до друг на стълбите, за да огледат по-добре лицата на чакащите пред Сената. Като се изключат няколкостотинте присъстващи, целият Форум Романум беше празен. Преметен и изчистен, той дремеше на лъчите на зимното слънце.
— Обявявам всеобща амнистия! — извика с пълен глас Гай Марий. — Вървете си у дома, млади хора — обърна се той към наказателната дружина. — Можете да се смятате за оневинени. — След което заговори към всички слушатели едновременно: — Къде са народните трибуни? А, ето ги. Чудесно! Най-добре свикайте заседанието, преди да е дошла тълпата. Дневният ред ще бъде избирането на последните двама народни трибуни. Луций Апулей Сатурнин и Луций Еквиций са мъртви. Нека главният ликтор повика подчинените си и държавните роби да изчистят Курия Хостилия. Нека телата на убитите да бъдат предадени на семействата им, които да ги погребат, както подобава. Никой от тях не е бил съден за злодеянията си, следователно трябва да гледаме на всички като на почтени римски граждани.
Марий слезе по стълбите и се запъти към рострата. В задълженията му на първи консул влизаше и наглеждането правилното изпълнение на церемониите покрай встъпването в длъжност на новите трибуни; ако беше патриций, на негово място щеше да е колегата му. Причината винаги поне един от консулите да бъде плебей, беше, че и той трябваше да бъде допускан до концилиум плебис.