— Докато аз, Марк Емилий, те разбирам много добре — каза Сула и смехът му загърмя по-невъздържан дори от Скавровия.
Когато Главция се самоуби с меча си и Марий включи в амнистията си Гай Клавдий и приятелите му, Рим започна да диша по-свободно. Човек можеше да си помисли, че с разприте на Форума се е свършило веднъж завинаги. Но не беше така. Младите братя Лукули веднага изправиха Гай Сервилий Авгур пред трибунала за държавна измяна и отново се прибягна до насилие. Сред сенаторите напрежението нарасна изключително много, защото процесът противопоставяше едни на други добрите люде: докато Катул Цезар, Скавър и привържениците им стояха твърдо на страната на Лукулите, Ахенобарб Понтифекс Максимус и Крас Оратор бяха принудени от патронатните си връзки със Сервилий Авгура да поддържат подсъдимия.
Разбира се, никога повече на Форума не се появи онова безчетно множество, с което беше започнал и завършил краткият път на Сатурнин към славата и властта. И все пак традиционните кибици си бяха там, а пък и вече се бяха научили да отстояват интересите си, когато трябва, и с юмруци. Този път настроенията сред публиката бяха осезаемо в полза на братята Лукули, които нямаше да пропуснат да използват този коз. Варон Лукул, по-малкият от двамата, си беше сложил за пръв път тога броени дни преди процеса, а дори и осемнайсетгодишният Луций Лукул още не бе започнал да се бръсне. Агентите, които двамата бяха пратили сред тълпата, не пропускаха да шепнат пред любопитните уши, че бедните младежи тъкмо били научили вестта за смъртта на баща си и че занапред само на тях било дадено да защитават честта и достойнството на почтената и благородна фамилия на Лициний Лукулите.
Понеже съдебните заседатели бяха все конници, те от самото начало си бяха казали, че правото е на страната на Сервилий Авгура, който беше тъкмо един от тяхната страна, издигнат на политическата сцена единствено благодарение на патрона си Ахенобарб Понтифекс Максимус. Но дори след попълването състава на съдебните заседатели Сервилий Авгура реши, че ще е по-добре да реши въпроса със сила, и на свой ред нае бивши гладиатори да разтурят трибунала. Но не успя. Цепион и Метел Пий бяха по местата си и заедно с приятелите си сенатори набързо изтикаха гладиаторите извън съда, убивайки за всеки случай един от тях. Заседателите ясно разбраха смисъла на това послание и се приготвиха да изслушат с по-голям интерес обвинителните речи на братята Лукули.
— Ще осъдят Авгура — рече Марий на Сула, докато двамата стояха на почтена дистанция от трибуната и слушаха изказванията на двете страни.
— Ще го осъдят — съгласи се Сула, който беше като омагьосан от Луций Лукул, по-големия син. — Брилянтен оратор! — не можа да се сдържи и го похвали, когато младежът свърши с речта си. — Харесва ми, Гай Марий!
Но на Марий такова нещо нямаше да му направи впечатление.
— Надут пуяк като баща си.
— Цял свят знае, че подкрепяш Авгура — жегна го Сула, но и този път напразно.
Марий просто се усмихна доволно и каза:
— Бих подкрепил и маймуна, Луций Корнелий, ако с това можех да направя мръсно на боните, особено на скъпия, отсъстващ сред нас Прасчо.
— Сервилий Авгура е маймуна — напомни му Сула.
— Склонен съм и аз да го призная. Ще загуби.
Предположението му както обикновено се оказа вярно и съдебните заседатели (не без да хвърлят по някой боязлив поглед на Цепион Младши и бандата му) единодушно се обявиха за ДАМНО, нищо че малко преди това сърцераздирателните речи на Крас Оратор и Муций Сцевола ги бяха довели до сълзи.
Както можеше да се очаква, решението на съда не беше отминато равнодушно от патроните на осъдения. От своето безопасно местенце Марий и Сула с любопитство наблюдаваха как Ахенобарб Понтифекс Максимус застига усмихнатия до уши Катул Цезар и му размазва усмивката с юмрука си.
— Полукс и Линцей! — определи двамата боксьори Марий, доволен, че ще стане свидетел на интересно зрелище. — Хайде, давай, Квинт Лутаций Полукс! — извика той с пълен глас.
— Сравнението ти е много сполучливо, Гай Марий — похвали го познавачът на класическата литература Сула. — Ако трябва да се вярва на Ахенобарбите, тъкмо Полукс им бил боядисал брадите в червено! — В същия миг точно премереният удар на Катул Цезар разби носа на Ахенобарб, оплисквайки цялата му брада в кръв.
— Надявам се — заключи Марий, когато за всички стана ясно, че боксовата среща е спечелена от Катул — това да послужи като финал за грозните събития на Форума, на които станахме свидетели тази година.