И сега търговецът бързо откри онази перла, която Марий мислеше като най-подходящ подарък за Юлия, но не му я даде веднага. Клиентът му предпочиташе да почака няколко дни, но да види не просто едно блестящо камъче, а тежка огърлица, в която лунният блясък на бисера ще се съчетава с този на златото и на няколкото по-малки перли. За пръв път в живота си Марий бе пожелал да дари жена с нещо ценно и мисълта за това заедно със спомена от първата целувка и радостта, че е истински желан от някого, не го напускаха нито за миг. Макар и да не беше голям любовчия, той познаваше достатъчно добре жените, за да повярва в искреността на Юлия, когато твърдеше, че му отдава сърцето си по собствено желание. Самата мисъл, че е спечелил сърце като нейното, младо и чисто, но в същото време сърце на човек, роден със синя кръв в жилите, го изпълваше с признателност, която го подтикваше да обсипва избраницата си с дъжд от скъпоценни подаръци. Желанието на Юлия да живее с него Марий тълкуваше като най-красноречивото знамение за едно щастливо бъдеще. Тя беше неговият скъпоценен бисер и той щеше да й се отплати не с друго, а именно с бисери, със сълзите на далечната тропическа луна, попаднали на дъното на океана, за да замръзнат и приемат формата на неговата благодарност. Щеше да й потърси индийски диамант, по-твърд от всеки друг скъпоценен камък и голям колкото лешник… щеше да й поднесе прекрасния зелен смарагд, дошъл чак от Скития, за да я стопли с вълшебния син блясък, идващ от самата му душа… щеше да я зарадва с рубини, искрящи като прясна кръв…
Грания си беше вкъщи, разбира се. Че тя излизаше ли изобщо? Всеки ден още от деветия час сядаше да чака мъжът й да се прибере за вечеря, подлудявайки до смърт прескъпо купения си готвач, за да бъде принудена най-често сама да опитва от вкусните ястия, способни с аромата си да възкресят лакомника.
Но кулинарният шедьовър на майстора в кухнята така или иначе винаги отиваше залудо, независимо дали Марий се е върнал за вечеря или не, защото Грания беше хвърлила луди пари за готвача с мисълта, че услугите му ще задоволят апетита и на най-неотстъпчивия последовател на Епикур. Когато съпругът й останеше да вечеря у дома си, той биваше буквално задължен да се тъпче със съселчета, пълнени с гъши дроб, да се възхищава на изискано приготвените пилешки месца, да се оправя с мъка сред всевъзможните екзотични подправки и пикантни сосове, които, ако и да бяха по кесията му, трябваше да се консумират от истински чревоугодник, за да бъдат оценени по достойнство. Както повечето истински воини Марий изпитваше най-голяма наслада да седне на походната трапеза и да потопи залък в купичка грахова чорба. Ако се намереше и някоя мръвка, толкова по-добре, но дори и да се хранеше веднъж на ден, пак не се оплакваше. Защото той се хранеше, за да живее, а не живееше, за да се храни. А това, че след толкова години брак Грания не бе успяла да схване тази му философия, още веднъж доказваше колко несъвместими са двамата с Марий.
Колкото и да не беше привързан към съпругата си, той все пак се чувстваше неудобно при мисълта за постъпката си спрямо нея. Отношението му към Грания винаги се бе определяло до голяма степен от чувството му на вина, задето не е осъществил ни най-малко мечтите й за щастлив и спокоен съпружески живот, изпълнен с детски гласчета и подсладен със семейни вечери; живот, в който централно място щеше да заема естествено Арпинум, но чиято сцена често щеше да се пренася в Путеоли и може би за по една-две седмици годишно в Рим — по време на игрите, провеждащи се през септември.
Но още когато я видя за пръв път и по-късно, когато споделяше брачното ложе с нея, Марий трябваше да признае, че жена му му е толкова безразлична, че и с усилие на волята никога не би могъл да го скрие. Затова дори не си направи труда да я обгради с престорена учтивост и да погали женското й самочувствие с престорена страст. И това не беше, защото Грания му се беше сторила грозна. Напротив, овалното й лице беше доста привлекателно — дори някои можеха да го нарекат красиво — със своите големи очи и плътни, месести устни. Нито пък можеше да я нарече опърничава, след като непрекъснато се опитваше единствено да му угажда. Проблемът беше, че не можеше да му угоди, ако ще и испанска муха да му сипеше в чашата или да му затанцуваше гола на масата.