Сула Старши беше оставен да си почива върху рогозката, а старият граматик се разположи върху единствения стол в стаята и продължи с разпита си, опитвайки се да изкопчи от момчето повече подробности за семейството му. Най-накрая се представи за учител и предложи на малкия да го научи безплатно на четмо и писмо. Бедата, в която Сула беше изпаднал, го беше ужасила повече, отколкото тревожеше самото момче: един патриций Корнелий, при това интелигентен и способен, да бъде обречен до края на живота си да гази из канавките на най-бедняшкия квартал в Рим? Не искаше да си го помисли. Момчето трябваше поне да се ограмоти, за да си намери по-късно работа като чиновник или писар! Ами ако някой ден изведнъж късметът на баща и син се обърне и той получи възможност да заживее, както подобава? Тогава неграмотността му отново би го лишила от бъдеще.
Сула се съгласи да тръгне на уроци, но мисълта, че ще ги получава безплатно, му се струваше противна. Когато можеше, той открадваше нещо оттук-оттам и бутваше в ръката на стария Квинт Гавий Миртон я някой сребърен денарий, я някое по-тлъсто пиленце, а когато порасна, започна и сам себе си да се продава, за да получава учителят му повече. Миртон навярно добре разбираше, че ученикът му си плаща учението с цената на собственото си унижение, но никога нищо не казваше. За него беше ясно, че ако момчето е готово да заплати такава висока цена за образованието си, то е само защото наистина си дава сметка за важността му. Затова приемаше сребърниците едва ли не на драго сърце и във всеки случай с благодарност, но с нищо не издаваше, че начинът, по който Сула се сдобива с парите си, го безпокои особено.
Сула много добре знаеше, че никога няма да се сбъдне мечтата му да бъде обучаван по риторика от някой велик адвокат, затова и отдаваше заслуженото на скромните усилия на Квинт Гавий Миртон да го направи човек за пред обществото. Благодарение на него той се научи да говори чист атически гръцки и ако не друго, то поне усвои основите на риториката. Домашната библиотека на Миртон се оказа достатъчно богата за ученик като него и Сула успя още като малък да изчете Омир, Пиндар и Хезиод, Платон и Менандър, Ератостен, Евклид и Архимед. Научи се да чете и на латински: Ений, Акций, Касий Хемина, Катон Цензор. Буквално изгълтваше от край до край всеки свитък, който попадаше в ръцете му, за да открие един свят, в който можеше да забрави за няколко часа собственото си положение, и в който властваха великите деяния и благородните герои, научните факти и философската фантазия, стилът на литератора и едновременно с това на математика. За щастие единственото нещо, с което бащата на Сула можеше да се похвали, и което нямаше как да изгуби, беше прекрасното владеене на латинския. Затова и Сула, що се отнасяше до неговия собствен латински, нямаше от какво да се срамува, което не му пречеше да говори перфектно и местния жаргон на Субура, а освен това и един друг латински, правилен, но все пак лишен от изящност, който се говореше от по-нисшите, но иначе активни люде в града. Така, в която и част на Рим да попаднеше, можеше да се чувства в свои води.
Открай време занятията в малкото училище на Квинт Гавий Миртон се провеждаха в един спокоен кът на Мацелум Купеденсис, пазара за подправки и цветя, който се намираше в източната част на Форум Романум. Понеже нямаше възможност да осигури помещение за себе си и класа си и според думите му „трябваше да разчита на обществената собственост“, какво по-добро място да напълни със знания дебелите римски глави на учениците си, ако не сред тежкия аромат на рози и теменужки, на пипер и канела?
Миртон така и не беше успял да стане частен учител на някое глезено плебейско синче, нито поне преподавател в училище, където да работи с пет-шест деца от конническото съсловие далеч от студа и уличната шумотевица. Не, той можеше да се радва на единствения си роб, който му разгъваше стол насред пазара, там, където купувачите все пак нямаше как да ги сгазят по невнимание, разгъваше столчета и за учениците му, за да могат да се заемат с четенето, писането и смятането, без да ги е грижа, че са под открито небе, а наоколо се разнасят крясъците на продавачите, които така и не се уморяваха да хвалят подправките и цветята си. Ако не се беше харесал на търговците по Кудеденис, а и което беше по-важно, ако не беше взел за ученици срещу по-ниски такси някои от децата им, навярно отдавна да се е изселил принудително от импровизираното си училище. Но понеже беше симпатичен, а и не се стискаше с уроците си, до самата си смърт — а той умря, когато Сула беше на петнайсет — Миртон си преподаваше във все същото кътче от пазара.