— Но какво съм направил? — изпищя Сула, като се сви на кълбо, за да прикрие слабините си. Само за секунда мъжествената гордост между краката му беше спаднала като празен мех.
И двете само чакаха да му отговорят на въпроса. Но докато се надвикваха така, че нищо да не им се разбира, той и сам успя да си припомни с какво бе успял да ги разгневи. Метробий, проклети да са очите му! Но какви очи! Тъмни и блестящи като черен кехлибар, скрити под остри мигли, толкова дълги, че човек би могъл да ги увие около пръста си. Кожа като гъста сметана, черни къдрици, спускащи се около изящни рамене, и накрая — най-сладкото дупе на света. Четиринадесетгодишен, но в греховете си — стар като света, това бе той — чиракът на стария Сцилакс, актьорът, обречен да предизвиква, да измъчва, да унижава, но винаги да побеждава.
В последно време Сула се интересуваше повече от жените, но Метробий беше красиво изключение. Момчето бе дошло на празненството заедно със Сцилакс, облечено като Купидон, който придружава майка си Венера, между другото доста попрекалила с пиенето. За целта му бяха сложили две крилца с пера на гърба и го бяха облекли във възможно най-късата поличка, боядисана за случая с някаква евтина имитация на шафран. Поради непоносимата жега в помещението обаче боята се беше размила от потта на малкото божество, оставяйки по кожата на бедрата му жълто-оранжеви петна, които само привличаха любопитството на някоя скучаеща особа, питаща се какво ли се крие между тях.
Но само един поглед беше достатъчен и Сула бе запленен от момчето, което естествено също не можеше да не оцени белоснежната му кожа, косите му с цвета на изгряващото слънце и необикновено светлите му, почти бели очи, каквито трудно биха могли да се открият у другиго. Да не говорим за красивото лице на Сула, което още преди години до такава степен беше омаяло един в поделението си потънал в забравата на времето представител на рода Емилий, че той беше прибрал тогава шестнайсетгодишния юноша, останал без пукната пара, и го беше влачил със себе си по време на целия преход от Патрас до Атина, удължавайки го умишлено (как не, като войниците трябваше да следват не използваните пътища, ами безкрайната брегова ивица на Пелопонес), за да може по-дълго време да се радва на услугите на храненика си.
Но в Атина Сула беше изритан на бърза ръка — Емилий беше твърде важна клечка, за да позволи някакво петно да засегне мъжкото му достойнство. Римляните винаги са презирали хомосексуализма, за разлика от гърците, които го считат за най-висша форма на любов. Така че онова, което един само би търсил как да скрие, друг би направил всичко възможно да покаже пред околните, ако ще и единствено за да ги смае. Но в случая със Сула не се получи очакваното. Той бързо откри, че страхът от разобличаването не само внася повече привкус на цялата работа, но е и причина за щедрост, далеч по-голяма от тази, на която е способен един грък, свикнал да получава всичко наготово и безплатно — дори когато става дума за такава превъзходна стока като Сула. Така че за него се стори най-подходящо просто да изнуди Емилий да му плати пътя обратно до Рим и да напусне Атина завинаги.
Разбира се, с възмъжаването всичко се беше променило. Щом брадата му започна да расте толкова бързо, че трябваше да я бръсне всеки ден, а гърдите му се покриха със златисточервеникави косми, мъжете престанаха да се интересуват много-много от него, а с това изчезна и щедростта им. Но Сула скоро откри, че жените са далеч по-глупави и вечните им копнежи по нещо, което той е способен да им даде, ги прави твърде лесни за използване. В детството си той не беше общувал кой знае колко с жени, защото майка му бе умряла още преди да е оставила у него някакви спомени, които да тачи, а баща му, като всеки обеднял пияница, го беше малко грижа за съдбата на наследниците му. Сула имаше сестра, Корнелия Сула, която беше две години по-голяма от него. Понеже по нищо не отстъпваше на красивия си брат, тя беше съумяла да се омъжи за един доста богат провинциалист от Пиценум, Луций Ноний, и беше заминала с него на север, за да се радва на лукса, с който забутаната провинция можеше да я обгради. Така шестнадесетгодишният Сула остана да се грижи сам за баща си, което съвсем естествено си каза своето по отношение хигиената, която двамата спазваха, и изобщо начина им на живот.