Едва ли има друга толкова силна форма на душевен възторг като тази, родена от победата, та макар и на трето място, в лотарийно залагане. Радостният ми ентусиазъм беше толкова голям, че когато стана единайсет часа, ми се стори глупаво да седим и да си приказваме като баби в някакъв клуб и още по-глупаво да се разотидем. Поради тази причина в изблик на щедрост предложих да се приберем по квартирите си и след като се преоблечем, да продължим гуляя за моя сметка в заведението на Марио, където поради факта, че днес беше петък срещу събота, щеше да има музика и танци до три сутринта. Качихме се на таксита и поехме към апартаментите си.
Колко рядко в този живот ни обзема предчувствие за предстоящо нещастие. Когато влязох в къщата на Ибъри стрийт, където квартирувах, си тананиках весела мелодия и дори обикновено отрезвяващата гледка на Бауълс, моя хазаин, който се намираше в салона, не успя да охлади доброто ми настроение. По принцип срещата с Бауълс оказва върху мен ефекта, който катедралата оказва върху богомолците, но тази вечер бях имунизиран срещу всякакви прояви на вътрешна слабост.
— А, Бауълс — извиках дружески аз, като едва се удържах да не добавя „мой човек!“. — Здрасти, Бауълс! Слушай, Бауълс, изтеглих Гунга Дин от лотарията в клуба.
— Наистина ли, сър?
— Да. Той финишира трети.
— И аз прочетох това във вечерния вестник, сър. Поздравявам ви.
— Благодаря, Бауълс, благодаря.
— Мистър Ъкридж се отби по-рано тази вечер, сър — каза Бауълс.
— Така ли? Съжалявам, че бях навън. Опитвах се да го открия. Нещо специално ли искаше?
— Вашият официален костюм, сър.
— Моят официален костюм, а? — Аз се засмях жизнерадостно. — Невероятен човек! Никога не знаеш… — В този миг една страшна мисъл ме порази като кълбовидна мълния. Стори ми се, че в салона се изви леден вятър. — Но не му го даде, нали? — с разтреперан глас попитах аз.
— Напротив, сър, дадох му го.
— Дал си му моя официален костюм? — глухо промълвих аз, като се улових за закачалката за дрехи, за да не падна.
— Каза ми, че няма да имате нищо против, сър — отвърна Бауълс с онази противна търпимост, която проявяваше към всичко, което Ъкридж кажеше или направеше. Една от най-големите загадки в живота ми беше поразителното отношение на моя хазаин към това дяволско изчадие. Той едва ли не му се подмазваше. Прекрасен човек като мен беше принуден да се обръща с благоговейна почит към Бауълс, докато Ъкридж, това петно за човешкия род, можеше да му крещи през перилата, за което изобщо не биваше порицаван. С две думи, случаят беше от онези, които карат човек да се изсмива цинично, когато чуе хората да говорят за равноправие.
— Дал си му моя официален костюм? — промълвих аз.
— Мистър Ъкридж каза, че знаел, че с радост бихте му го заели, тъй като няма да ви трябва тази вечер.
— Но на мен наистина ми трябва, дявол да го вземе! — изкрещях аз, забравил за всякакво благоприличие. Никога преди не бях си позволявал да ругая в присъствието на Бауълс. — Давам вечеря на половин дузина мъже в заведението на Марио след четвърт час.
Бауълс цъкна съчувствено с език.
— Какво да правя?
— Може би ще ми позволите да ви заема моя, сър?
— Твоя?
— Аз имам много хубав костюм, сър. Даде ми го Негова светлост покойният херцог на Окстед, за когото работих в продължение на дълги години. Мисля, че ще ви стои много добре, сър. Негова светлост беше на ръст колкото вас, макар и малко по-слаб. Да го донеса ли, сър? Държа го в един куфар долу.
Задълженията на гостоприемството са свещени. След петнайсетина минути шестима развеселени мъже щяха да се съберат в заведението на Марио и какво щяха да правят, ако домакинът го нямаше? Аз кимнах вяло.
— Много мило от твоя страна — успях да кажа.
— Дребна работа, сър. За мен е удоволствие.
Ако казваше истината, много се радвах да го чуя. Утешителна беше мисълта, че тази история беше донесла някому удоволствие.
Това, че покойният херцог на Окстед е бил по-слаб от мен, ми стана ясно още щом надянах панталоните. До този момент винаги се бях възхищавал на слабите, с дребен кокал, аристократичен тип мъже, но много скоро ми се прииска Бауълс да беше служил при някого, проявяващ по-голяма склонност към тестените храни. Освен това съжалих, че модата да се носи яка от кадифе на официално сако, ако изобщо някога е имало нужда да излиза, не беше продължила още някоя и друга година. Колкото и слаба да беше светлината в спалнята ми, тя беше достатъчно силна, за да примигна стреснато, когато се гледнах в огледалото.