Отвори папката си и отново прочете бележките, нахвърляни, избистряни и преработвани от нея в течение на три месеца. Сякаш изведнъж бяха изгубили смисъла си! След като Мат беше решил да говори с нея, защо не беше прибегнал до оръжието, с което така или иначе разполагаше? Защо не беше заплашил, че ще спре процедурата по осиновяването, ако тя откаже да се срещне с него?
Защото нещо толкова грозно едва ли би могло да му дойде наум.
— Пристигнахме, госпожо Кейс.
Тя едва сега забеляза, че бяха вече пред хотела. Докато оставяше бележките си настрани и изчакваше агентът да й отвори вратата, за да слезе, усети като че стомахът й започна да потреперва.
Цяла тълпа фотографи я чакаха, наред с тях беше и Джим Милингтън, родения в Джорджия учител на политици, говорещ винаги директно, без заобикалки и с ясен южняшки акцент.
— Събрали сме асовете — прошепна й, докато поемаше кожената й папка. — Репортери от цялата страна. Готова ли си да хвърлиш бомбата?
— Готова както винаги.
Джим я съпроводи до балната зала, която беше пълна с такова количество репортери, каквото едва ли нечия друга кампания би могла да привлече. Никой не беше в състояние като журналистите за нула време да се справи с храна, сервирана безплатно, и масите изглеждаха като след безмилостна атака.
Тери се приближи до нея точно когато от микрофоните се раздаде песента на Ван Хейлън Right Now77. Като че юмрук я сграбчи за сърцето. Това беше песента от кампанията на Денис и сега беше станала песен и на нейната кампания. Тя и Тери доста бяха обсъждали дали да я използват, и двамата бяха се оказали на едно мнение, че песента щеше да се възприеме едновременно като отдаване на почит към паметта на президента и като предаване на щафетата.
Тери я беше хванал за ръката.
— Бъди твърда, момичето ми.
— Като чувам тази песен…
— Разбирам. Господи, как щеше да се радва, ако можеше да те види сега.
Тя се усмихна към своя пълничък и така изтерзан приятел. Всъщност сега, за пръв път след смъртта на Денис, той изглеждаше толкова добре.
Усещайки подкрепата на Тери и Джим, вървящи зад нея, тя се усмихна, махна на присъстващите и се запъти към подиума в предната част на залата. Баща й вече беше там заедно с останалите ръководители на партията. Един от тях, популярен местен лидер, пристъпи към микрофона, за да я представи.
Репортерите любезно изръкопляскаха и хората от екипа за кампанията й въздъхнаха с усмивка. Тя застана пред микрофона и се зае с благодарностите. И така се стигна до съществената част от речта й.
— На повечето от вас вече е известна целта на тази пресконференция. Обикновено кандидат-политиците заявяват, че са мислили дълго и обстойно, преди да вземат решението си да се отдадат на политическа кариера. Това е нещо, за което мисля отдавна, но едва напоследък осъзнах до каква степен съм го желала.
В следващите няколко минути тя изложи накратко историята на щат Вирджиния и направи връзка с нуждата от качествено ново и силно управление през новия век. След което декларира намерението си да се състезава с Джак Холингс на първичните избори през юни.
— … днес официално излизам под светлината на прожектора и отправям молба към прекрасните хора на щат Вирджиния да ми поверят честта да ги представлявам в Сената на Съединените американски щати.
Светнаха светкавици на фотоапарати, а репортерите заговориха в микрофоните си на фона на оглушителните ръкопляскания. След като залата се успокои, тя започна да очертава главните теми, на които щеше да наблегне в кампанията си, после изправи глава в очакване на въпроси. До момента се беше държала според предписанията. Сега й предстоеше да мисли със собствената си глава.
— Кали Бърнс, „Ричмънд таймс-диспач“. Госпожо Кейс, до каква степен решението ви да се кандидатирате има връзка с вашето изчезване?
Беше очаквала такъв въпрос. Репортерите знаеха, че читателите много повече се интересуваха от личния й живот, отколкото от политическите й възгледи.
— Излизането от Белия дом ми даде възможност да погледна живота си в перспектива…
Беше се подготвила предварително и отговорът не я затрудни.
— Хари Дженкинс, „Роаноук таймс“. Вие не скрихте разочарованието си от политическия живот. Защо тогава искате да се върнете отново към него?