— Какво има, малкото ми момченце? Лош сън ли сънува?
Тя плъзна ръце под топлото му телце, повдигна го и го притисна към гърдите си. Той беше красиво бебе с шоколадова кожа и като че ли постоянно въпросително изражение на лицето — сякаш още не беше решил какво точно да прави на този свят.
Интеркомът откъм външната врата избръмча два пъти, известявайки я, че в скоро време компанията им ще се увеличи, и Нийли изрече на глас любимата думичка на Бътън Джорик:
— Гати!
Тя премести бебето в едната си ръка и се отправи към предната част на къщата.
— Добре, приятелче, сега напред ти, аз и кучето.
Звънецът иззвъня. Тя преброи до десет, после посегна към бравата.
23.
Мат се взря в жената, застанала в рамката на вратата, и усети как започва да се топи отвътре. Вчера беше успял да остане хладнокръвен, когато навсякъде около тях имаше камери и фотоапарат, но сега нямаше, и тя беше само на една крачка от него.
Уви! Жената пред него не беше онази Нийли от Айова. Тази Нийли беше елегантна. Аристократична. Представителка на чистата раса на БАСП78 от върха на патрицианската й глава до токовете на дамските й обувки марка Коул Хаан. Беше с перлен гердан, вероятно наследство още от „Мейфлауър“, семпъл пуловер, който би могъл да бъде единствено от кашмир, и сиви трикотажни панталони с перфектна кройка. Единствено кучето улична порода, което беше излязло на входната веранда и беше скочило зарадвано срещу него, и сладкото бебе с шоколадова кожа в ръцете й бяха извън стила й.
Господи, колко хубаво беше, че я вижда отново. До болка му се прииска да я привлече към себе си и да я отнесе в спалнята, където да я освободи от всички онези вещи, издаващи богатството и положението й, но знаеше, че нещата можеха и да не се развият толкова лесно, колкото му се искаше — с нея или с някой агент на Тайните служби, наблюдаващ я откъм алеята за паркиране.
Сърцето му трепна и той не можеше да се сети за нещо друго, освен да й каже обичам те, но тъй като това щеше да прозвучи доста прибързано, вместо това реши да приветства кучето:
— Здрасти, Скуид.
Бебето примигна като реакция на гласа му, после лекичко му се усмихна.
Кралицата на Америка отстъпи назад и го пропусна да влезе. Стомахът му се сви. Гледаше го така, сякаш й напомняше смътно за някого, когото някога беше зърнала за миг.
Той я последва по коридора — имаше чувството, че все едно се намира в института Смитсониън79, и после в официалния хол80, обзаведен предимно с мебели от черешово дърво, кресла със странични облегалки за главата и маслени платна от стари майстори. Той беше израснал в къща с разнородни мебели, с пластмасови маси и дървени кръстове и изсъхнали палмови клонки, затъкнати зад тях.
Тя махна с ръка към канапенце с вретеновидни крачета и облегалка във формата на полусфера. Той внимателно паркира огромното си тяло на посоченото му място, очаквайки всеки момент то да се срути под теглото му.
Тя го загледа с увереността на жена, която най-накрая беше проумяла себе си.
— Бих ти предложила нещо за пиене, но наскоро привършихме безалкохолната бира.
Точно сега би му дошъл добре един скоч, дори направо от бутилката. Забеляза, че беше стиснала така здраво бебето в прегръдката си, че то започна да проявява недоволство и да се върти.
— Ново попълнение?
— Андре е дете на Тамара, жената, която се грижи за Бътън.
— Мислех, че ти се грижиш за Бътън!
Сам се удиви на обвинителната нотка в гласа си.
Тя го гледаше сурово и изобщо не си направи труда да му отговори.
— Извинявай.
Дланите му бяха започнали да се изпотяват.
Тя избра да седне на едно от креслата с облегалки за главата до камината, около която вероятно се бяха събирали бащите основатели на Съединените щати да бистрят конституцията.
Бебето продължаваше да се отпива да се измъкне от здравата хватка. Той изчака Нийли да охлаби прегръдката си и да го подхване така, че да му е по-удобно, но тя така и не го направи. Като че беше забравила изобщо, че го държи. Надяваше се това да означава, че всъщност е нервна.
По вида й обаче изобщо не можеше да се разбере дали е нервна.
Канапенцето злокобно проскърца, когато той се облегна назад и протегна дългите си крака. Ако не кажеше скоро нещо, щеше да изглежда като пълен идиот.
— Как са те? Момичетата?
78
БАСП (англ. WASP — White Anglo-Saxon Protestant) — бяла кожа, англосаксонски произход, протестантска религия, т.е. потомък на преселници от Северна Европа, които са оказали и оказват най-силно влияние върху всички сфери от живота в САЩ. — Б.пр.
79
Институт, основан от английския учен Джеймс Смитсон, с цел да развие и разпространи знанието сред хората. — Б.пр.
80
Типичният американски дом включва зона за гости и зона за домакините, т.е. както има официален хол и трапезария, така и отделно същите помещения за семейството, което го обитава. — Б.пр.