Стисна зъби. И премести детето в другата си ръка.
— Помисли по-добре.
Тя изви вежда. Докосна перления гердан с възглавничките на пръстите си и каза:
— За нищо друго не се сещам.
Той скочи от креслото.
— А аз се сещам за нещо друго! Обичам те, по дяволите! И ако това не ти харесва, още по-зле за теб.
Бебето извести с писък, че крясъците на Мат не му се нравят. Очите на Нийли се разшириха от изненада.
— Ти ме обичаш?
Той очакваше устните й да се разтеглят в усмивка, а изразът в очите й да се смекчи. Вместо това го гледаше като че я бяха улучили още при първия групов мускетен залп от пехотинците при Лексингтън81. Господин Опак човек — е, не вършеше ли всичко наопаки? Улови бебето през кръста и пристъпи напред.
— Извинявай. Не се получи както трябваше. Аз само… Не ти ли е топло тук? Може би парното ви не работи като трябва? Мога да го погледна.
Какво му ставаше? Години наред беше живял между жени. Бяха му ясни навиците им. Защо така се разкапваше по шевовете, когато му беше най-необходимо да е абсолютно концентриран?
Една след друга десетки емоции смениха израза на лицето й, но колкото и да се мъчеше, Мат не можа да ги улови и облече в подходящи думи. Тя се облегна назад, прехвърли крак върху крак и пръстите й образуваха фигура, наподобяваща покрив на малка протестантска църква.
— И кога те осени това — очевидно не особено приятно за теб — прозрение?
— В неделя.
Ноздрите й се издуха.
— Миналата неделя?
Това не беше въпрос, а обвинение.
— Да! Но не беше неприятно.
Писъците на бебето ставаха все по-силни. Той започна да го люлее.
— Разбрал си го преди два дни?
— Това не означава, че не съм изпитвал това чувство през цялото време. — Дори и на него, в качеството им на защитна теза, думите му изглеждаха неубедителни. Гласът му стана дрезгав. — Обичам те от доста време.
— Ах… разбирам.
Тя се изправи и се приближи до него, не за да се хвърли в прегръдките му, както се беше надявал, а за да вземе детето.
Приличащото на половинметров Бенедикт Арнолд82 бебе с щастлив вид се отпусна в ръцете й.
— Не изглеждаш много радостен от това откритие — каза тя.
Бебето сключи юмрук около перлите, донесени в Америка с „Мейфлауър“, и ги налапа.
— Радостен съм! Щастлив!
Отново онова аристократично повдигане само на едната вежда.
По дяволите! Вадеше си хляба с думи. Защо сега занаятът му го предаваше? Не му беше в нрава това, което реши да направи в следващите минути, но сметна, че е време вече да се остави единствено и само на милостта на съда.
— Обичам те, Нийли. Съжалявам, че ми отне толкова време да го осъзная, но от това истината не става по-малка. Това, което се случи между нас, беше твърде хубаво, за да се отказваме от него само защото аз се провалих на финала.
Тя не изглеждаше да е впечатлена.
— И представата ти да ми покажеш нежните си чувства е да се покажеш по Си Ен Ен и да разкажеш за мен на целия свят, така ли?
— Само блъфирах. Ти не отговаряше на телефонните ми обаждания, нали така? Трябваше да привлека вниманието ти по някакъв начин.
— Грешката е моя. И какво предлагаш да сторим във връзка с новооткритите ти чувства?
— Предлагам да се омъжиш за мен — какво ще кажеш за това?
— Ах…
Бебето с щастлив израз на лицето смучеше перлите й. Мат също би искал и той да вземе в устните си нещо нейно — долната й устна, крайчеца на ухото й… гърдите й. Едва не изстена. Сега не беше време да мисли за гърди или други части на тялото й.
— Какво?
— Какво какво?
— Ще се омъжиш ли за мен?
Тя го изгледа студено, което го накара да си помисли, че трябва да подкрепи предложението си с аргументи. Нещо логично, не емоционално.
— Съзнавам, че може би възприемаш подобен брак като неравностоен, след като аз не съм от аристократично потекло като теб. Но може би е време да се освежи кръвта на Личфийлд. С малко източноевропейска селска кръв.
— След което ни остава единствено да се преборим и за трите корони83?
Той присви очи. Какво ставаше тук?
Нийли видя как Мат изправи глава и я загледа изучаващо — така, сякаш беше някакъв особен микроскопичен екземпляр. Толкова силно я беше заболяло, че едва успяваше да се държи на краката си. Той сериозно ли си беше помислил, че тя ще повярва на подобна суха и безвкусна декларация — сякаш му се свидеха думите, и ще приеме жалостивия му аргумент да й поиска ръката?
81
Град в Масачузетс, наричан родното място на американската свобода. За пръв път там, на 19 април 1775 г., местни жители стрелят срещу британски войници. — Б.пр.
82
Бенедикт Арнолд (1741–1801) — американски офицер, преминавал няколко пъти на служба ту в американската, ту в британската армия, носител на високи офицерски звания в армията на САЩ, Канада и Англия. — Б.пр.