Напрежението на Нийли малко поспадна, докато седеше на пода, прегърнала Бътън и заслушана в бъбривия разказ на Луси как е минал денят й в училище. Ароматът на печено пиле и чесън, разнасящ се от кухнята, й припомниха, че не беше закусвала.
За нея денят беше минал ужасно. Вместо да се концентрира върху естеството на срещите си, тя непрекъснато беше мислила за Мат, задавайки си въпроса каква всъщност беше истинската му цел.
Икономката й влезе в семейната всекидневна.
— Който не си е измил ръцете, може да отива да ги мие. След пет минути вечерята ще е на масата.
— Благодаря, Тина.
На входната врата се позвъни и Луси скочи.
— Аз ще отворя! Предварително съм предупредила Клиф.
Клиф беше дежурен на монитора за външната порта и това обясняваше защо не ги беше уведомил по интеркома.
Луси хукна по коридора.
— Поканих един приятел за вечеря. Тина ми разреши.
Нийли я сподири с поглед, изпълнен с любопитство. Луси не за пръв път канеше приятел или приятелка, но винаги досега беше питала Нийли. Все пак Нийли беше благодарна, че момичето има приятели, и затова не понечи да й направи забележка.
Маншетчето на светлолилавите дънки на Бътън се беше обърнало и тя й го оправи.
— Хайде, палавнице, да приберем играчките, преди да отидем да ядем.
— Здравей, скъпа.
Нийли като че замръзна, чувайки плътния глас на Мат откъм входната врата.
Очите на Бътън се разшириха и тя пусна пластмасовата костенурка от ръцете си.
— Та!
И с бързина, колкото й позволяваха пълничките й крачета, се запъти по посока на познатия глас.
В коридора Мат беше взел в прегръдките си Луси за втори път през този ден, когато чу вика на Бътън, последван от трополенето на мъничките й гуменки. Той погледна по посока на шума точно когато неговата половинметрова кралица на красотата се показа иззад ъгъла.
— Тааа!
При нейния радостен вик той се спусна към нея, вдигна я на ръце и покри с целувки румените й бузки. Беше пораснала, отбеляза мислено той. Косичката й беше станала по-дълга и вече не приличаше на пух на глухарче. Някой беше завързал панделка около една от буклите й и косата й се беше разтворила като водна струя на фонтан. Беше с лилави гуменки, ярколилави дънки и яркочервена фланелка с надпис HOT STUFF784. Фактът, че не го беше забравила, предизвика сълзи в очите му — нещо, което му се случваше за трети път през този ден. Тя подскачаше в ръцете му от радост и дори го ритна в корема с крачета, но това изобщо не го притесни. Той вдъхваше с пълна сила уханието на бебешки шампоан, портокалов сок и Нийли.
— Та!
Бътън изви назад глава, издаде устнички напред и го загледа с познатия му упорит израз на лицето. Този номер беше нов за него, но той не се поколеба да я целуне право по розовата уста.
— Здрасти, умно детенце!
— Умно! Умно!
— Точно така, детенце.
Прегърнал с едната си ръка бебето, а с другата — Луси, той се почувства вече две трети у дома.
Последната трета се появи в другия край на коридора и обвинението в погледа й му показа, че далеч не си е у дома.
— Какво правиш тук?
— Аз го поканих — взе думата вместо него Луси. — Реших, че няма да имаш нищо против.
Нийли отново се обърна към него:
— Кога я видя?
Луси отново не му даде шанс:
— Дойде да ме види в училище днес.
Прословутият автоконтрол на Нийли не успя съвсем да прикрие искреното й желание да го разкъса на парчета, защото се беше доближил до Луси, без да поиска разрешението й, но тя нямаше да се кара с него пред момичетата.
Виждайки колко резервирано се държи с него, Мат си даде сметка по каква опасно ронлива почва стъпва. Макар да беше готов да се бори до последния си дъх, за да убеди Нийли, че я обича, щеше да предпочете да изживее живота си сам, но не и да нарани момичетата.
— Казах на директорката кой съм. И тя ми позволи да поговоря за няколко минути с Луси.
— Разбирам. — Думата се процеди от устата й като вода от ледена шушулка.
— В колата си имам подаръци за всички — веднага смени темата той, — но от Тайните служби искаха да ги проверят, преди да ви ги дам. — Той погледна Нийли. — Не знам какъв цвят рози обичаш, така че ти донесох рози в най-различни цветове.