— Разбира се.
Той се изправи.
— Нийли…
— Сбогом, Мат. Сигурна съм, че Луси ще се погрижи за доброто ти настроение.
И тя им обърна гръб и излезе от кухнята.
24.
Нийли се залови за работа в спалнята си, въоръжена с бележник-органайзера и лаптопа си, като направи дълга пауза, единствено за да почете на Бътън в леглото приказки преди сън, когато Тина я качи горе. Докато се връщаше в стаята си, чу Мат долу да разговаря с Луси. Заради явното му старание да говори тихо й се прииска да може да ги чуе. Но вместо да направи опит, тя предпочете да се прибере в стаята си, да си пусне Шопен и да увеличи силата на звука.
Луси се качи горе час по-късно. Очите й блестяха от вълнение, но вероятно се беше досетила, че на Нийли едва ли ще й е приятно да слуша излияния колко щастлива е била заради присъствието на Мат, затова само я прегърна, пожела й лека нощ и изчезна.
Сега, когато Мат си беше заминал, Нийли се почувства още по-потисната. Облече си любимата трикотажна пижама в бебешко синьо с пухкави бели облачета и аромат на омекотител. Опита да поработи, но любовната й мъка се оказа по-силна. Вече беше станало почти единайсет часа, а тя не беше яла от сутринта. Отмести лаптопа си настрана и тихо запристъпва с боси крака по стълбите надолу.
Тина беше изгасила светлината над печката, преди да излезе, Тамара и Андре също си бяха легнали. Нийли отиде в кухненския килер и се наведе, за да си вземе кутия с мюсли от открития рафт. В този момент почувства как една ръка затулва устата й.
Очите й се разшириха от ужас. Сърцето й заби учестено.
Мускулеста ръка я прихвана през кръста и я привлече към една много позната гръд.
— Представи си, че съм обществен враг — прошепна й той — и току-що съм те отвлякъл.
Едва когато усети, че Мат я повлече към задната врата, Нийли разбра, че той изобщо не се шегува.
Изобщо не реагира, когато тя го срита по кокалчетата на прасеца. Защо не си беше обула обувки с високи токчета, преди да слезе долу?
Той някак успя да отвори задната врата, без нито за миг да я пуска. Усещаше топлия му дъх върху бузата си.
— Единственият начин да говоря с теб е да те измъкна от тази къща и точно това правя в момента. Може да крещиш, разбира се, но знай, че приятелите ти от Тайните служби веднага ще дотърчат, а те първо стрелят и после питат. Затова реши, много ли искаш да ме видиш мъртъв?
Нямаше представа колко много!
Понечи да го ухапе по ръката, но не можа да се накара да впие зъби в нея.
— Много добре, скъпа моя. Можеш да се бориш с мен, колкото си искаш. Но, моля те, не вдигай шум, защото ония приятели те пазят на сериозно.
Единият й крак заора в нападалите листа, докато той наполовина я носеше, наполовина влачеше през верандата, после през тревата, без нито за миг да отпуска ръката, с която затулваше устата й. Беше силен като вол, а тя в същото време беше извън себе си от чувство на безсилие. Сигурно би могла да произведе някакъв шум и така, но дори не се опита да го стори. Макар много да й се искаше той да умре точно от насилствена смърт с много кръв наоколо, сама щеше да свърши цялата работа. Дори я беше страх да го ритне, за да не би да го принуди по този начин неволно да извика. О, как беше възможно да се случи подобно нещо! Що за побеснял, презрян и покварен беше той!
Тя започна да се гърчи в ръцете му, борейки се с всички сили, но без да издава нито звук. След което изведнъж видя познатите жълти очертания. Мабел! Водеше я в Мабел! Това беше добър знак. Дори чудесен! Не би могъл да влезе вътре, защото самата тя беше заключила караваната и отнесла ключовете…
Той отключи вратата.
Луси! Това чудовищно създание, тази сватовница! Тя знаеше къде Нийли държи ключовете за караваната и му ги беше дала.
Той я издърпа нагоре по стълбата сред мириса на мухъл и спарен въздух, после я повлече към задната част, отвори вратата на банята и я бутна вътре.
Тя отвори уста, за да го засипе с проклятия:
— Аз имам намерение да…
— После — заяви й той и й затвори вратата в лицето.
Тя се хвърли към бравата, но той явно беше подпъхнал нещо от другата й страна, защото не успя да я задвижи. След малко чу припалването на двигателя.
Нийли едва не се разсмя. Изобщо не беше толкова хитър, за какъвто се смяташе. Да не си мислеше, че може просто ей така ще премине през оборудваната с електроника порта? По всяка вероятност дори и не подозираше, че само специално обучен човек като гардовете, които я охраняваха, би могъл да я отвори без помощта на дистанционно управление…