— Ти ме накара да прогледна на света по абсолютно нов начин. Теб първа поздравявам, когато се събудя сутрин. Теб си представям вечер, преди да заспя.
Той плъзна ръце изпод краката й и я улови за ръцете.
— Понякога през деня си мечтая за това, просто да държа ръката ти. Само това. Да те държа за ръка. И си представям как ще преминем през живота двамата с теб. Хванати ръка за ръка. Дори си представям, че бихме могли и да спорим така. Хванати ръка за ръка. Или просто така да седим на дивана заедно. Или…
В гласа му се появиха твърди нотки, докато се опитваше да обясни и защити точно тази своя представа.
— Съзнавам, че това, което говоря и правя, е малко старомодно, но не ме е грижа — виждам и два люлеещи се стола. — Той присви очи, само за да й покаже, че не е такъв еснаф, какъвто може би изглеждаше в този момент. — Виждам това. Наистина го виждам — голяма веранда пред къщата и два люлеещи се стола един до друг и нас двамата в тях, побелели и със сбръчкани лица. — Твърдите нотки отстъпиха място на по-нежни. — Децата са си отишли, вече пораснали, и на мен ми се иска да целуна всяка бръчица по лицето ти, а после просто да поседим и да се полюлеем.
Зави й се свят. А сърцето й буквално запя. А той в същото време лекичко галеше с палец дланта й.
— Дори не мога да изразя колко обичам да се любя с теб. Знаеш ли, че издаваш най-изумителните звуци, докато се любим? И знаеш ли, че ме държиш в прегръдките си като че съм единственото, което имаш, и това ме кара да се чувствам като Бог.
Той я погали по бузата и после я погледна право в очите.
— Обичам да съм в теб, да докосвам лицето ти и да те гледам с широко отворени очи, за да се уверя, че наистина си ти.
Тя потрепери.
— И след като свършим, да чувствам как ме побиват тръпки само при мисълта за деня, когато отново ще съм в теб. Когато ще скрия сапуна и спра водата, за да може… по-дълго да остана в теб… да съм част от теб.
Кожата й пламна. Той погали с палец долната й устна, дрезгавият му глас излъчваше съблазън.
— После си представям как вървиш, разговаряш с хората и вършиш всичко, свързано с работата си, но само ние двамата знаем, че аз продължавам да съм част от теб.
Тя усети как като че цялата изгаря в пламъци.
— Най-накрая проумях какво представлява цялата тази невероятна красота двама души да станат едно цяло, защото именно това искам да бъдем двамата с теб.
В очите му блеснаха сълзи. И в нейните очи избиха сълзи и потекоха по бузите й.
Гласът му ставаше все по-плътен и пламенен:
— Никога няма да намериш мъж, който да те обича така, както аз те обичам, да те защитава по-добре от мен — дори от теб самата — и който винаги ще бъде до теб, докато станеш такава, каквато искаш да бъдеш.
Хлип разтърси гърдите й.
— Изобщо не се притеснявам, че ще се наложи да живея с цялото това наследство, което носиш със себе си, обвито в американското знаме. Всъщност обичам те точно защото то те е направило това, което си — най-добрата жена, която някога съм познавал, и единствената жена, която някога ще обичам.
Той спря да говори и остана загледан в нея. Думите бяха отстъпили място на емоциите.
Тя докосна лицето му с възглавничките на пръстите си, оставяйки влажни следи по красивите му високи скули, в същото време попивайки докрай истинността на всяка негова дума. Да. Точно за това си беше мечтала цял живот, но не беше вярвала, че най-накрая мечтата й се е сбъднала.
Когато си възвърна дар слово, не можа да се сети за нищо друго, освен да изрече:
— Можеш ли отново да ми кажеш същите думи?
Той се разсмя дрезгаво, привлече я в прегръдките си и я люби точно както си беше представял, че го прави.
Епилог
Нийли никога не беше изглеждала така красива в очите на Мат, както в деня, когато беше застанала пред Капитолия86 на Съединените щати и слънцето проблясваше в косите й. Вятърът беше подхванал единия край на шала й в цветовете на американското знаме, наметнат върху вълненото й палто, и сега той се ветрееше зад нея, давайки още една възможност на фотографите да заснемат кадър, пълен с многозначителна символика.
Цялото семейство се беше събрало около нея. Бътън държеше за ръка по една малка сестричка от двете си страни. Вече беше на девет, но продължаваше да проявява същата силна воля, каквато беше демонстрирала още като бебе и позволяваше да я наричат Бътън само в домашна обстановка. За останалия свят беше избрала да се нарича Трейси и това беше нейният начин да се справи с такова сериозно име като Биатрис. Дългата й руса коса се развяваше от бриза, когато тя извръщаше глава, за да наглежда четиригодишната Холи, която проявяваше склонност към непредвидими реакции при струпване на много и непознати хора. От другата й страна беше шестгодишната Шарлот. И макар тя сега да се държеше както подобава, Мат знаеше много добре, че това няма да трае дълго. И двете момичета бяха с черни коси като неговата и със сини очи като на майка си.