— … да спазвам, браня и отстоявам принципите на Конституцията на Съединените американски щати.
Изпитваше страхопочитание от мисълта, че жена му от този момент се превръщаше в бранител на този най-ценен документ на страната. И ако тя дори и за миг забравеше за високата отговорност, която беше поела, той щеше да бъде до нея и да й я припомни. Беше вече време и един топжурналист да получи роля на вътрешен човек в дебрите на историята, затова гражданинът Матиас Джорик беше решил, че няма по-достойна роля за първия съпруг от тази да бъде застъпник на народа пред своя президент.
Следващите няколко часа изминаха като насън и дойде време за специалния парад при встъпването на президента в длъжност. Двамата с Нийли бяха решили да преминат целия маршрут пеша и сега тръгнаха един до друг, хванати ръка за ръка, а децата ги последваха. Не след дълго обаче Андре и Шарлот се сдърпаха и се наложи да ги помиряват и разделят. Холи беше твърде малка, за да върви толкова дълго, и се наложи Мат да я вземе на ръце. Но тогава и Шарлот поиска да я носят и той предаде Холи в прегръдките на Луси.
Андре привличаше вниманието на насъбралите се хора и Мат започна да се безпокои дали той и Нийли не бяха прекалили с разясненията си за мястото му в историята като първото дете от африкано-американски произход на президент на Съединените щати. Двамата се спогледаха усмихнати, виждайки как осемгодишният им син поздравява хората с вдигната в юмрук ръка.
Ръцете на Луси отмаляха и Мат отнесе Холи в лимузината, която ги следваше, с Джейсън Уилямс и Тони Делука в ролята на почетни стражи. След което и Шарлот поиска от него да я отнесе в колата. Андре издържа почти до края на маршрута, преди да реши, че вдигнатият му юмрук би изглеждал още по-впечатляващо през отворения прозорец на президентската лимузина. Само след минута сестрите му окупираха отсрещния прозорец, за да демонстрират и те солидарността си с африкано-американската общност.
Най-накрая бяха останали отново само четиримата, като преди осем години. Нийли вървеше малко пред тях, наслаждавайки се на големия момент в своя живот, като махаше на дошлите да я приветстват. След нея вървеше Луси от едната страна на Мат и Бътън от другата.
Той ги прегърна и се усмихна при мисълта колко отчаяно навремето се беше борил, за да си възвърне семейството. Сега беше най-очевидно семейният мъж в свободния свят.
Красивата му най-голяма дъщеря също го прегърна.
— Беше едно голямо и много особено пътуване, нали, татко?
— Не бих се отказал от него за нищо на света.
— Аз също — каза Бътън.
После моментално притисна глава до гърдите му и той отправи малка молитва благодарност за това, че някога най-големият му кошмар — да се сдобие със семейство, се беше сбъднал. После свали ръце от раменете на дъщерите си, за да заеме мястото си до съпругата си.
Блесналите очи на новия капитан на републиката се извиха и погледнаха право в неговите.
— Като си помисля само, че някога рискувах всичко, за да напусна Белия дом…
— Това е второто ти най-добро решение след решението да се омъжиш за мен.
Тя се усмихна.
— Казах ли ти, че те обичам?
— Каза ми.
И тогава, точно по средата на Пенсилвания авеню, пред очите на целия свят той залепи една продължителна целувка върху устните на президента на Съединените американски щати.