— Прави, каквото ти се казва, и я нахрани, преди да тръгнем.
Тонът му дотолкова не търпеше възражение, че Нийли не се учуди, когато момичето взе бебето от ръцете й. И все пак на Луси й беше останала в запас известна доза непокорство, за да го простреля с поглед, преди рязко да отвори вратата на караваната и да остави детето вътре.
Мъжът на име Джорик сведе поглед към Нийли.
Макар че и тя беше висока, той се извисяваше толкова по-високо над нея, че отблизо й се стори още по-страшен, отколкото отдалеч. Носът му имаше малка гърбица, като че го беше счупил, падайки от някой електрически стълб, докато беше заварявал жиците му.
— Тя не е мое дете — поясни той. — И двете не са.
— Тогава защо са с вас?
— Майка им ми беше приятелка. Кажете ми сега за колата си.
В мозъка й като че примигна жълта предупредителна светлина.
— Няма какво да ви казвам.
— Откраднали са я, нали?
Наблюдаваше я така съсредоточено, че тя се изплаши дали не я беше познал, затова наведе глава, за да не му позволи да я вижда анфас.
— Защо смятате така?
— Защото ви видях да паркирате там и сега колата ви я няма. Освен това си бяхте забравили ключовете вътре.
Тя вдигна глава.
— Вие сте ги видели?
— Аха.
— Видяхте ги и не направихте нищо?
— Е… помислих си дали аз да не открадна колата, но се изплаших от жабата ви.
Ако не беше толкова разстроена, може би щеше да се разсмее. Начинът, по който Господин Великана говореше, издаде у него образования човек, което беше малко объркващо, като се имаше предвид видът му на човек от низините. Беше свел поглед към корема й и тя потисна желанието си да погледне също надолу, за да види дали възглавницата подплънка не се беше разместила.
— По-добре влезте вътре и се обадете на щатската полиция — каза й той. — Преди малко тук имаше един стопаджия. Няма да се учудя, ако се окаже, че се е изморил да чака и се е възползвал от безплатния транспорт, предоставен му от вас. Ще остана колкото е необходимо, за да дам описанието му.
Тя нямаше намерение да вика щатската полиция.
— Ще се оправя. Няма нужда да оставате.
— Не ми пречи да остана.
Гледаше я така, сякаш искаше да си припомни лицето й. Нийли усети да я обзема нервност.
— Не искам да ви задържам. Благодаря ви все пак.
И тя понечи да се отдалечи.
— Стойте на място.
5.
Къде я беше виждал? Мат се вгледа по-внимателно в жената, когато тя го загледа притеснена. Поведението й имаше маниера на кралица, но крехкостта й, слабичката й шия и липсата на брачна халка издаваха, че е преживяла тежки времена. Ръцете и краката й бяха почти комично кльощави в сравнение с напредналата й бременност, а погледът в сините й очи издаваше умора и изтощение, които Мат разтълкува като знак, че животът й е стоварил по-голямо бреме, отколкото бе могла да понесе.
Тези яркосини очи… бяха му толкова познати. Сигурен беше, че никога не се бяха запознавали, но имаше чувството, че я беше виждал и по-рано. Нежеланието й да се обади в полицията раздразни журналистическото му любопитство.
— Няма да съобщите за кражбата, така ли?
Видя пулсирането на вената отстрани на шията й, самата тя обаче не трепна.
— Защо смятате така?
Криеше нещо и той беше почти сигурен какво е то.
— Не знам. Може би не искате да се обаждате, защото колата не е ваша?
Притеснение избликна в погледа й, но не и страх. Беше изпаднала в беда, но беше ясно, че умее да запазва хладнокръвие и да не се поддава на отчаяние.
— Това не ви засяга.
Все повече му ставаше ясно, че се беше натъкнал на нещо особено, и продължи в нападателен журналистически стил.
— Страхувате се, че ако позвъните на полицаите, те ще разберат, че сте откраднала колата от приятеля си?
Тя присви очи.
— Защо смятате, че имам приятел?
Той сведе очи към издутия й корем.
— Предполагам, че не някоя приятелка е отговорна за състоянието ви.
Тя изгледа корема си като че беше забравила за съществуването му.
— О!
— Не носите халка и карате открадната кола. Всичко съвпада.
Не беше сигурен защо всъщност се беше заел така да я притеснява. Навик, предположи, роден от професионалното му любопитство към хора, които се опитваха да прикриват истината. Или се беше заял с нея просто защото не му се връщаше в уинибагото.
— Никога не съм казвала, че съм откраднала колата. Вие си го измислихте.