Въздухът в Овалния кабинет се контролираше от климатик, високите три етажа прозорци зад бюрото бяха непроницаеми за куршуми и това породи у нея усещане, че всеки момент ще повърне. Както беше застанала пред камината, загледана, без да го вижда всъщност, в портрета на Вашингтон7 от Рембранд Пийл8, гласът на новия президент я достигаше като че от много далеч.
— … не бих искал да ви се сторя лишен от съчувствие към мъката ви, като повдигам този въпрос сега, но нямам друг избор. Нямам намерение да се женя повторно и никоя от моите познати дами не е в състояние да се справи като Първа дама. Искам вие да продължите да изпълнявате тази роля.
Докато се обръщаше, усети ноктите си да се забиват в дланите й.
— Това е абсурдно. Не мога да го направя.
Прииска й се да му изкрещи, че все още е облечена в дрехите от погребението, но невъздържаните прояви на чувства бяха изличени от поведението й далеч преди тя да влезе в Белия дом.
Аристократичният й баща се изправи от една от двете кушетки, тапицирани в кремава дамаска, и застана в тъй наречената си поза на принц Филип9 — с ръце скръстени отзад и изнесена върху токовете на обувките тежест на тялото.
— Ти преживя тежък ден, Корнелия. Утре ще можеш по-ясно да прецениш всичко.
Корнелия. Всички хора от значение в нейния живот я наричаха Нийли, освен баща й.
— Нямам намерение да променям решението си…
— Разбира се, че ще го направиш — прекъсна я той. — Управлението на нашата държава се нуждае и от компетентна първа дама. С президента преценихме ситуацията от всички гледни точки и двамата стигнахме до извода, че това е идеалното решение.
Тя твърдо отстояваше решенията си, освен когато въпросът не опираше до нейния баща — тогава се налагаше да прояви желязно упорство, за да му се противопостави.
— Идеално за кого? Не и за мен.
Джеймс Личфийлд й отправи онзи покровителствен поглед, който той, откакто тя го помнеше, използваше, за да упражнява контрол над хората. Иронията беше в това, че той имаше много повече власт сега — като председател на партия, отколкото през осемте години, когато беше вицепрезидент на Съединените щати. Нейният баща пръв беше оценил като потенциален президент Денис Кейс — красивия и неженен губернатор на Вирджиния. Четири години по-късно щеше да постигне върха по отношение на репутацията си като създател на крале, повеждайки дъщеря си към олтара, за да се омъжи за същия този мъж.
— По-добре от всеки друг мога да разбера колко травмиращо би могло да бъде подобно решение — продължи той, — но ти представляваш най-видимата връзка между управлението на Кейс и управлението на Вандерворт. Страната има нужда от теб.
— Да не искаш да кажеш, че партията се нуждае от мен?
На всички им беше ясно, че липсата на личностно обаяние превръщаше в трудна задача избирането на Лестър за президент. Макар и опитен политик, той не притежаваше способността на Денис Кейс да се превръща в звезда.
— Нямаме предвид само бъдещото преизбиране — отрони се от устата на баща й като шприцована сметана лъжата. — Мислим преди всичко за американския народ. Ти си много важна като символ на стабилността и приемствеността.
Вандерворт се намеси оживено:
— Като първа дама вие ще си запазите стария офис и сътрудници. Сам ще се погрижа за всичко, от което имате нужда. Вземете си месец, за да се възстановите при баща си в Нантъкет, и след това ще ви помогнем да се заемете с обичайната си програма, започвайки с прием за дипломатическия корпус. Не поемайте ангажименти за средата на януари — тогава е срещата на Г-8 и пътуването из Южна Америка, което е наложително да се състои. Всичко това всъщност фигурира в програмата ви и не смятам, че би представлявало проблем за вас.
Е, най-накрая изглежда си беше спомнил, че всички тези събития бяха вписани в програмата й — тя беше планирала да бъде участник в тях редом до своя обаятелен, златокос съпруг. Връщайки се отново към по-спокойния си тон, президентът изрече това, с което всъщност трябваше да започне:
— Разбирам, че се намирате в много тежък момент от живота си, Корнелия, но вярвам, че и президент Кейс би искал да продължите обичайните си занимания, а заетостта ще ви помогне да понесете по-леко мъката си.
Копеле! Искаше й се да му изкрещи тази дума в лицето, но тъй като беше истинска дъщеря на баща си, обучена от раждането си в самоконтрол, тя изрече хладно, обръщайки се и към двамата:
8
Рембранд Пийл (1778–1860) — американски художник, майстор на портрети, известно време и дворцов портретист в императорския двор на Наполеон. — Б.пр.