— Аз съм Мат Джорик.
В отговор беше удостоен с царствено кимване и това му подейства като озарение. Корнелия Кейс. Ето на кого му приличаше.
Само известни личности му се въртяха из главата. Първо беше оприличил Луси на Уинона Райдър, а сега тази жена му се беше привидяла като бременна версия на Корнелия Кейс. Дори гласовете им си приличаха, но не можеше да си представи аристократичната първа дама да се е преобразила изведнъж в тази бременна неудачница, изоставена на волята на съдбата на този паркинг в дълбоката провинция на щат Пенсилвания.
— Някога казвали ли са ви, че приличате на Корнелия Кейс?
Тя примигна.
— Постоянно.
— Дори звучите по един и същи начин, само че вие говорите с акцент, но не бих могъл да кажа какъв точно. Откъде всъщност идвате?
— От Северна и Южна Каролина. Алабама. Била съм известно време и в Мичиган. Калифорния. Родителите ми често се местеха. Това много повлия на говора ми.
— Предполагам, да.
Слънчевата светлина пропълзя по косата й и той съзря кафяво петънце близо до слепоочието й, като че наскоро си беше боядисвала косата и не беше успяла да отмие излишната боя. Машинално регистрира в съзнанието си и тази подробност. Нел Кели може и да беше изпаднала до дъното и все пак й беше останало достатъчно суета, за да намери време и да си боядиса косата. Точно този род наблюдателност му беше помагала да слепи парче по парче историите си и да ги превърне в журналистически находки.
Ухаеше приятно и докато се отместваше, за да й направи път за караваната, той си даде сметка и за нещо друго. Ако не беше бременна, вече щеше да му се е замаяла главата от желание да я има. Беше минало известно време от приключването на предишната му интимна връзка — припомни си летящия към него брой на списание „Брайд“ — и сексуалният му живот го нямаше никакъв. И все пак не чак толкова, че да се впечатлява така от една много стройна, но и много бременна жена. И все пак, имаше нещо в нея…
— След вас, принцесо — каза той и сведе глава.
— Принцеса?
Нийли рязко изви глава нагоре и се натъкна на усмивка тип изпечен сваляч, което моментално я накара да се запита къде ли си беше изгубила ума. Не само току-що беше приела предложението на един непознат мъж да пътува с него на стоп, ами той беше толкова по-висок и по-силен от нея. А сега и тази усмивчица… Макар да не беше откровено похотлива, все пак беше до такава стенен предизвикателна, че за момент се почувства силно обезкуражена.
— Смятам, че ви отива — беше отговорът му.
Не можа да реши как да отвърне на това, така че просто се промъкна покрай него — не много лесно за изпълнение — и прекрачи вътре. Решението й беше напълно импулсивно, но не съвсем глупаво, заключи тя, след като поогледа обстановката. Макар в крайна сметка този човек да й беше внушил усещането за опасност, все пак според нея нямаше да се стигне до ситуация, при която тя да се окажеше в ролята на чисто гола жена, намерена в безпомощно състояние. Беше й предложил да остане с нея и да говори с полицията, нали така? И най-важното, чудесното й приключение нямаше да свърши така скоропостижно.
Надяваше се, че приказките й го бяха поуспокоили, въпреки това си напомни да бъде по-внимателна в обясненията, за да не я улови в лъжа. Напомни си също, че вече е Нел Кели — първото име, което й беше хрумнало, когато я попита.
Бебето беше сложено да седне върху кушетка с износена синьо-зелена карирана тапицерия. Срещу кушетката, отдясно на Нийли имаше пейка. Върху масата бяха оставени отворен пакет с картофен чипс, остатъци от понички „Дънкин Донатс“, четка за коса и уокмен. Отляво на нея се намираше малък хладилник, до него имаше врата с лющеща се облицовка — сигурно водеше или към килер, или към банята. Имаше също и миниатюрна кухничка с печка с три котлона, микровълнова печка, а също и мивка, отрупана с пластмасови чаши и кутия от „Дънкин Донатс“. В задната част на тази къща на колела полуоткрехната врата откриваше гледка към двойно легло, отрупано с дрехи и хавлии. Отпред имаше две сгъваеми седалки — една за шофьор и една за пасажер.
Изречен на висок глас въпрос прекъсна огледа й:
— Вие какво правите тук?
Тя с неохота извърна поглед и видя намусената тийнейджърка Луси да седи на кушетката и да храни бебето с грах от буркан. Момичето явно не беше очаровано да я види.
Нийли си припомни особения тип копнеж, който беше съзряла в погледа й, докато беше наблюдавала караницата им с Мат. Може би на момичето просто не му харесваше, че друга жена се е появила на нейна територия.